Две трети от площадките за изкупуване на скрап може да затворят след 15 февруари заради законови изисквания. В резултат около 180 общини са заплашени да останат без пунктове за събиране на метални отпадъци, стари акумулатори или електрически уреди.
Вместо в пунктовете, те ще се изхвърлят на улицата и това ще доведе до замърсяване. Много малки и средни фирми ще спрат работа, а големи потребители на скрап ще изпитат недостиг на суровина за производството си и освен това ще я купуват по-скъпо. Такива апокалиптични сценарии изтъкват изкупвачи на метали и се готвят за протести. Опасенията на търговците за тотално пренареждане в бизнеса са заради текст в Закона за управление на отпадъците.
Според него след 15 февруари ще може да работят само онези пунктове за метални отпадъци, които според общите устройствени планове на общините са на територии, предвидени за складови и производствени дейности. Позволени са и площадките на пристанища и жп обекти със стопанско предназначение. Целта е да няма пунктове в жилищните квартали и броят на площадките да се намали, за да се подобри контролът и да спаднат кражбите от домовете на хората. Проблемът Притеснението на търговците е породено от факта, че само 33% от общините в България имат общи устройствени планове. Повечето местни власти ползват градоустройствени схеми, приети преди десетилетия, които вече са с изтекла давност. Заради неглижиране на проблема и липса на пари общините масово не инвестират в разработването на нови планове. “Ако се прилага стриктно разпоредбата за пунктовете, ще останат само 800 площадки”, каза неотдавна зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева. В момента по неофициални данни работят около 2000 пункта. Официално лицензираните фирми са около 1100, но според бранша реално действат около 400. Все още обаче липсва точна информация колко от тях трябва да затворят. От министерството на икономиката, което лицензира площадките и фирмите, обясниха, че ще им трябва поне месец след изтичането на срока за прелицензиране, за да кажат колко от пунктовете остават.
“В момента цари пълен хаос. Общи устройствени планове няма в големи общини като Хасково, Монтана и Перник”, каза Петър Кичашки от Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и собственик на видинската фирма “Китекс ойл”. Собственик на хасковска фирма за отпадъци добавя друг проблем – в старите планове територии, които впоследствие са се превърнали в индустриални, все още стоят отбелязани като жилищни. Опит за решение Предстои рестриктивният текст в Закона за управление на отпадъците да бъде променен с приемането на нов закон. В него ще бъде записано, че освен извадки от общи устройствени планове може да се ползват и старите градоустройствени схеми, както и подробни планове. В момента законът е между първо и второ четене в парламента.
“Очаква се проблемът да се реши до 15 март с приемането на новите текстове. Дотогава обаче всички площадки в една трета от общините ще са незаконни”, коментира Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране и на борда на фирмата за търговия със скрап “Норд холдинг”. За да се реши временно проблемът, институциите тълкуват по-свободно разпоредбата, влизаща в сила от 15 февруари. Министър Нона Караджова издаде указание до регионалните екоинспекции да признават и извадки от стари градоустройствени и териториални планове. Структурите на ведомството проверяват площадките, но не издават лицензите за тях. Това се прави от министерството на икономиката.
“Законът за устройство на територията допуска, когато липсват общи устройствени планове, да се признават като такива общи градоустройствени планове и подробни устройствени планове. Няма причина те да не бъдат признавани, стига имотът, където се извършва дейността, да е предназначен за складови или производствени дейности”, обясниха от ведомството на Трайчо Трайков. Вратичка за корупция “Има нареждане към екоинспекциите да не ни закачат до влизането в сила на поредните изменения. Заповедта на министъра обаче не може да отмени закона и няма гаранция, че няма да има наказания”, смята Кичашки. Борислав Малинов също се притеснява, че при евентуални проверки може да бъдат отнети лицензите на фирми в общини без нови планове. “Ще затворя временно площадките на такива места”, каза той. “Тълкуването на закона е вратичка за корупция”, смята Политими Паунова, изпълнителен директор на Камарата за цветни и черни метали. “Няма причина и основание за санкции”, успокоиха от министерството на икономиката. Суровината – недостатъчна и скъпа Според фирмите, ако голяма част от пунктовете отпаднат, от пазара ще изчезнат основно малки и средни фирми с по няколко площадки на територията на една община. Това обаче може да доведе до недостиг на черни и цветни метали, които се използват като суровина в производството от предприятия като “Стомана индъстри”. “Опасността от недостиг на скрап може да стане съвсем реална, тъй като няма да има достатъчно търговци. От министерството на околната среда твърдят, че ще се признават и старите планове при лицензирането на пунктовете, но няма законово основание за това”, каза Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. Той е и регионален мениджър на гръцката “Виохалко” за България, която е собственик на “Стомана индъстри”. Според Петров, ако повечето площадки затворят, освен че ще е дефицитен, скрапът от вътрешния пазар ще е и по-скъп, тъй като малки количества отпадъци ще трябва да се транспортират на големи разстояния от общини без пунктове към такива с действащи площадки.
“Засега не можем да кажем как точно ще се отрази прилагането на новите правила на потребителите на скрап, тъй като площадките все още работят. Ако се спази буквата на закона обаче, те ще изчезнат от много населени места. Ако остане само една трета от тях, няма да се осигури металът, нужен само за “Стомана индъстри”, а износът ще бъде спрян”, коментира Паунова. Причината е, че няма да си струва за предаването на една стара печка или ограда да се пътува до най-близкия пункт. Малки фирми, които правят такива боклуци, също няма да имат стимул да ги предават за рециклиране. Иначе и според камарата не е редно пунктовете да са в жилищни квартали, тъй като това насърчава кражбите от частни домове, промишлени площадки и инфраструктура. Хаос заради нови промени Хвърлил съм много пари за инвестиции в този бизнес. В последната година и половина обаче не влагам нищо, защото заради постоянните законови промени няма никаква сигурност в сектора.” Думите са на собственик на фирма за изкупуване на метални отпадъци, а оплакването му е провокирано от проекта на Закон за управление на отпадъците. В него се предлага да се забрани на граждани да продават скрап или стари електроуреди на фирми. Ще може да ги дават само на общината, и то без заплащане. Въвежда се задължително безкасово плащане при изкупуването на метални боклуци.
Търговците определят това като недомислие. Според тях това означава, че за продажбата на 1 кг алуминий, който струва 2 лв., трябва да се плати банкова такса от още толкова за превод на сумата. Лицензите на фирмите ще се отнемат, ако на площадките им има крадени отпадъци, предвижда още законът. Въвеждат се банкови гаранции за лицензиране на фирмите. Според първоначалните текстове те ще са 50 000 лв. на дружество и по още 10 000 лв. за всяка площадка. Според търговците това ще блокира свежи пари във времена на криза. Всички промени се мотивират с ограничаването на кражбите на метали. “Ние сме срещу кражбите, но да се блокира цялата дейност по рециклирането с презумпцията, че всички са престъпници, не е оправдано”, каза Антон Петров, председател на асоциацията на металургичната индустрия.