УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Българска асоциация по рециклиране представлява водещите компании в България, ангажирани с управлението на отпадъци, в т.ч. събирането и рециклирането на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), всички организации по оползотворяване на електрическо и електронно оборудване, като представляваме ключова част от индустрията, която е в основата на развитието на кръговата икономика и прехода към зелена икономика.
Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, от името на нашите членове – заявяваме категоричното си несъгласие с предложеното драстично намаляване на продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване, които са съществена част от финансирането на целия отрасъл за събиране и рециклиране на отпадъци от тези продукти.
Считаме, че предложеният проект е необоснован, икономически нецелесъобразен и противоречи на основните принципи и цели на Закона за управление на отпадъците, на европейската политика в областта на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“, като същевременно създава впечатление, че приоритет се отдава на тесни корпоративни и чуждестранни интереси за сметка на националния и обществения интерес.
Предлаганите промени не решават съществуващ екологичен или обществен проблем. Напротив – създават сериозен риск от финансово обезкървяване и дестабилизиране на системата за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), неизпълнение на националните и европейските цели, увеличаване на нерегламентираното изхвърляне и прехвърляне на разходите върху гражданите, общините и държавния бюджет.
- Категорично не сме съгласни с предложеното намаляване на продуктовите такси
Предложеното намаляване на таксите за електрическо и електронно оборудване е в размер от приблизително 400–500% (до 4–5 пъти) спрямо нивата от началото на годината и е взето без никаква реална оценка за екологичните последици, финансовата устойчивост на системата и риска за държавния бюджет. Подобно административно сриване лишава от ресурс преработвателите и застрашава от пълно спиране събирането на над 130 000 тона отпадъци от електрическо и електронно оборудванегодишно, само за да се обслужат лобистките интереси на група вносители на битова техника.
Това се предлага въпреки факта, че действащите размери на продуктовите такси са определени преди повече от 17 години – през 2008 г., при съществено различни икономически условия.
За този период разходите за труд, транспорт, енергия, логистика, технологии, инфраструктура и спазване на екологичните изисквания са нараснали значително. По официални данни на НСИ натрупаната инфлация от май 2008 г. до март 2026 г. е 78,2%.
При това положение намаляването на продуктовите такси не е икономически обосновано. Напротив – логично и необходимо е размерът им да бъде съобразен с реалните разходи и с инфлацията, а не да бъде драстично намаляван.
- Липсва достатъчна методика и прозрачна обосновка
В проекта не е представена ясна, прозрачна и проверима методика, въз основа на която са определени новите размери на продуктовите такси.
Не става ясно:
- как са изчислени предложените размери;
- какви реални разходи за събиране, транспорт, третиране и рециклиране са отчетени;
- как е отчетена инфлацията от 2008 г. насам;
- как е отчетено увеличаването на разходите за труд, енергия и логистика;
- как е оценено въздействието върху организациите по оползотворяване и рециклиращия сектор;
- как ще бъде гарантирано изпълнението на националните и европейските цели след намаляването на финансовия ресурс;
- как ще бъде обезпечено необходимото увеличаване на събираемостта на ИУЕЕО, при положение че предложеното намаляване на продуктовите такси ще доведе до съществено намаляване на финансовия ресурс за събиране и третиране, а същевременно въвеждането от 2028 г. на новия собствен ресурс на ЕС за несъбрани отпадъци от електрическо и електронно оборудване поставя пред България още по-високи изисквания за ефективно събиране и рециклиране. Не е представен анализ как при намален финансов ресурс ще бъде постигната по-висока събираемост и едновременно ще бъде ограничен рискът от значителна финансова тежест за държавния бюджет.
Позоваването на „средноевропейски бенчмарк“, което мотивира намаляването на таксите в частичната предварителна оценка на въздействието, изготвена само за първоначалният проект на наредба, само по себе си не представлява достатъчна икономическа обосновка. Сравнението с други държави следва да отчита реалните разходи, структурата на пазара, инфраструктурата, логистиката, цените на труда и особеностите на националната система.
Особено притеснително е, че в обосновката не е дадена необходимата тежест на официални и независими източници като НСИ, Евростат и Европейската комисия, а са използвани данни и позиции на заинтересовани страни като Applia България – Асоциация на производителите на домакински електроуреди в България и неизвестни информационни материали от Галина Въчева – съветник на министър Юлиян Попов, както и Американската търговска камара (AmCham).
Още по-притеснително е че, се създава впечатление, че екологичната политика се определя от чуждестранни асоциации, като същевременно не е съобразено становището на тези, които най-много ще засегне въпросното намаление – националните организации, които изпълняват цели за събиране и рециклиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване.
- Оценката на въздействието на обявеното през април намаление потвърждава рисковете, а настоящият проект предвижда още по-драстично намаляване на таксите
Особено показателно е, че още при първото предложение на МОСВ за намаляване на продуктовите такси, обявено за обществено съгласуване на 20 април 2026г. изразихме категоричното си несъгласие с предвиденото намаление и предупредихме за сериозните рискове, които то създава за устойчивото функциониране на системата за управление на ИУЕЕО.
Настоящият проект представлява съществено изменение и задълбочаване на първоначално предложеното намаляване през м. април, като за редица категории се предвиждат още по-ниски размери на продуктовите такси.
В самата частична предварителна оценка на въздействието към първоначално предложения проект са били идентифицирани редица съществени отрицателни последици от намаляването на таксите, сред които:
- сериозно намаляване на финансовите ресурси на организациите по оползотворяване;
- затруднения при изпълнението на целите за събиране и рециклиране;
- влошаване на качеството на услугите и ограничаване на инвестициите;
- риск от фалити и консолидация в сектора;
- отслабване на системата за събиране;
- увеличаване на нерегламентираното изхвърляне;
- увеличаване на разходите и натоварването на общините;
- намаляване на приходите на ПУДООС;
- затруднения при постигането на националните и европейските цели;
- повишен риск от санкции от страна на Европейския съюз.
Не може да бъде оправдано приемането на нормативна промяна, когато собствената оценка на въздействието посочва, че тя може да доведе до колапс на системата, влошаване на екологичната обстановка, увеличаване на разходите за общините и повишен риск от санкции.
Въпреки тези ясно идентифицирани рискове, вместо да бъде извършен задълбочен анализ на тяхното предотвратяване и да бъде гарантирана финансовата устойчивост на системата, с настоящия втори проект, който е представен като съществено изменение, (обявен за обществено обсъждане на 18 август 2026г.) се предлага ново, още по-драстично намаляване на продуктовите такси, като липсва достатъчна и конкретна оценка на въздействието на още по-голямото намаляване на продуктовите такси.
Не е представен и анализ, който да показва как системата ще може да функционира устойчиво при още по-нисък финансов ресурс, нито как ще бъдат обезпечени необходимите дейности по събиране, транспортиране, предварително третиране, рециклиране и оползотворяване на ИУЕЕО.
Липсва и оценка на разликата между първоначално предложения и настоящия размер на таксите, както и на конкретните допълнителни последици, които произтичат от това съществено изменение на първоначалния проект.
Особено важно е да бъде оценено как при по-ниски нива на финансиране ще бъде осигурено необходимото увеличаване на събираемостта на ИУЕЕО, включително с оглед на предстоящото въвеждане от 2028 г. на новия собствен ресурс на Европейския съюз, свързан с несъбраните отпадъци от електрическо и електронно оборудване.
Не може да бъде обосновано очакването за по-висока събираемост и по-добро изпълнение на европейските цели чрез допълнително намаляване на финансовия ресурс, без да е доказано по какъв начин ще бъде компенсиран този недостиг.
Още повече, че настоящият проект не представлява просто техническо или редакционно изменение на предходното предложение, а съществено променя неговите параметри, като предвижда още по-значително намаляване на продуктовите такси. Поради това последиците от настоящото предложение не могат автоматично да бъдат приети за идентични с тези, оценени при предходния проект.
След като още при първоначално предложеното намаляване са били идентифицирани значителни рискове за системата, задълбочаването на това намаляване изисква още по-задълбочена оценка, а не липса на такава.
Ето защо, след като вече сме изразили категорично несъгласие с първото намаление, още по-категорично се противопоставяме на настоящото второ намаление, което задълбочава вече идентифицираните рискове.
- Намаляването на таксите не гарантира по-ниски цени за потребителите
Един от основните аргументи за намаляване на продуктовите такси е свързан с предполагаемото им отражение върху крайните цени на електрическото и електронното оборудване.
Този аргумент не е достатъчно обоснован.
Продуктовата такса представлява минимален дял от крайната цена на електроуредите – в много случаи под 1%. Намаляването на таксата с няколко евро не гарантира, че тази разлика ще бъде прехвърлена към потребителя.
Същевременно последиците за системата са реални и непосредствени – по-малко средства за събиране, транспортиране, третиране и рециклиране.
Така се създава ситуация, при която ограничена и негарантирана икономическа полза за определени пазарни участници се постига за сметка на сигурна екологична и финансова тежест за обществото.
- Драстичното намаляване на таксите застрашава функционирането на системата
Продуктовата такса е основен финансов механизъм на системата за разширена отговорност на производителя.
Тя трябва да осигурява необходимия ресурс за:
- събиране на ИУЕЕО;
- транспортиране и логистика;
- предварително третиране;
- рециклиране и оползотворяване;
- обезвреждане на опасни вещества и компоненти;
- поддържане и модернизиране на необходимата инфраструктура;
- изграждане и поддържане на площадки и съоръжения за събиране и третиране;
- контрол, отчетност и документация;
- изпълнение на всички законови и екологични изисквания.
ИУЕЕО не представлява обикновен битов отпадък. Значителна част от него съдържа опасни вещества и компоненти, включително фреони, тежки метали и други материали, чието безопасно третиране изисква специализирана инфраструктура, технологии, разрешителни и квалифициран персонал.
Намаляването на финансовия ресурс при едновременно увеличаване на количествата и разходите за третиране е икономически и практически несъвместимо с устойчивото функциониране на системата.
- Нарастващите количества ИУЕЕО изискват повече, а не по-малко ресурс
Количествата електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара, нарастват значително. Годишно в България се пускат на пазара около 200 000 тона електрическо и електронно оборудване, включително значителни количества фотоволтаични панели.
Само фотоволтаичните панели представляват специфичен отпадък, за чието бъдещо събиране, демонтаж, транспорт и третиране ще са необходими значителни ресурси.
Особено тревожно е предложението продуктовата такса за фотоволтаичните панели да бъде намалена от 0,46 евро/кг на 0,16 евро/кг.
Подобно намаление поставя под въпрос възможността да бъдат покрити дори базовите разходи за демонтаж и специализиран транспорт, което създава предпоставки за нерегламентирано изхвърляне и неконтролирано третиране.
- Риск за националните цели и държавния бюджет
България има задължения за постигане на определени нива на събиране и рециклиране на ИУЕЕО съгласно европейското законодателство[1]. Ако системата бъде финансово обезсилена и тези цели не бъдат постигнати, последиците няма да останат само в сектора.
Те ще бъдат понесени от държавата и българските данъкоплатци.
Особено сериозен е рискът във връзка с предвидения от Европейския съюз собствен ресурс, свързан с несъбраните отпадъци. От 2028 г. е предвидена ставка от 2 евро за килограм несъбрани отпадъци от електрическо и електронно оборудване, като при недостатъчна събираемост финансовата тежест ще се отрази върху националния бюджет.
При значителни количества несъбран ИУЕЕО потенциалният финансов ефект може да бъде изключително сериозен – стотици милиони евро годишно. Ако поради финансовото обезкървяване на системата събирането на 130 000 тона отпадъци спре и България не изпълни задължителните си цели, потенциалната щета за националния бюджет възлиза на безумните 400 до 600 милиона евро под формата на глоби към Брюксел – сметка, която ще бъде платена от българския данъкоплатец.
Това е пряко противоречие с принципа „замърсителят плаща“, тъй като вместо разходите да бъдат поети от лицата, които пускат продуктите на пазара, те могат да бъдат прехвърлени върху държавния бюджет и обществото.
- Прехвърляне на разходите върху гражданите и общините
При недостатъчно финансиране на системите за разширена отговорност на производителя неизбежно ще се увеличи натискът върху общинските системи за управление на отпадъците.
Това означава:
- повече ИУЕЕО в битовия отпадък;
- повече нерегламентирано изхвърляне;
- увеличаване на нерегламентираните сметища;
- по-високи разходи за общините;
- необходимост от допълнителни публични инвестиции;
- повишен риск за околната среда и човешкото здраве.
Вместо принципът на разширената отговорност на производителя да бъде укрепен, се създава опасност обществото да започне да субсидира разходите за края на жизнения цикъл на продуктите.
- Критичният риск за ПУДООС и липсата на държавна алтернатива.
Най-същественият проблем, който настоящите промени създават, е че държавата реално няма изградена алтернатива на действащата система. ПУДООС и МОСВ не разполагат с оперативен капацитет, нито с инфраструктура, която да поеме събирането и третирането на ИУЕЕО, ако организациите по оползотворяване бъдат финансово извадени от системата.
Това означава, че при отслабване или отпадане на действащите структури, няма кой да обслужва малките и отдалечени населени места, където логистиката е най-скъпа и най-сложна. Именно там системата е изцяло зависима от организирани мрежи за събиране, които държавата не поддържа и не може да замести.
Още по-критично е положението при опасните отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Опасните компоненти изискват специализирани инсталации за обезвреждане и третиране. Такива инсталации в необходимия мащаб не съществуват като държавна инфраструктура и не могат да бъдат заменени с административен механизъм или временни решения.
В момента цялата система функционира чрез частни оператори, които осигуряват логистика, събиране и достъп до специализирани мощности за третиране. Ако този капацитет бъде отслабен или изваден от икономическо равновесие, държавата няма нито оперативен, нито технологичен резерв, който да поеме функциите ѝ.
Това създава реален риск не просто от неефективност, а от системен вакуум, който може да ескалира до висок екологичен риск и дори екологична катастрофа. При липса на работеща система за събиране и контрол, опасни отпадъци могат да останат извън регулирания поток, което би довело до замърсяване на почви, води и въздух и до дългосрочни щети за околната среда и здравето на хората.
Още по-тревожно е, че към момента липсва ясен държавен план, който да обслужва обществения интерес и основната конституционна и институционална роля на МОСВ – опазването на околната среда. Вместо да се укрепва системата, се предприемат действия, които я отслабват, без да е представена реална стратегия за заместване или компенсиране на отпадащия капацитет.
Вносителят приключва своята роля, когато продаде продукта.
България обаче остава с отпадъка.
Именно затова екологичната политика не може да бъде определяна единствено от желанието за минимизиране на разходите при пускането на продуктите на пазара. Тя трябва да гарантира, че след години, когато същите тези продукти се превърнат в отпадък, ще има кой да ги събере, транспортира и рециклира.
В този контекст Българската асоциация по рециклиране настоява МОСВ да отговори публично и конкретно на следния въпрос:
Какъв е планът за действие на министерството, ако действащите организации по оползотворяване бъдат финансово дестабилизирани или прекратят дейност?
Този план трябва ясно да включва:
- Кой ще поеме събирането на ИУЕЕО от всички населени места;
- Как ще се осигури логистика в малките и отдалечени региони;
- Кои съществуващи или нови инсталации ще третират опасните отпадъци;
- Какъв ще е механизмът за разпределяне на средствата, постъпили в ПУДООС?
- И в какви срокове държавата може реално да изгради такава алтернатива.
Без отговор на тези въпроси, намаляването на финансовия ресурс не може да се разглежда като техническа мярка, а като решение с потенциални системни последици за управлението на отпадъците в България, включително риск за околната среда с мащаби, които могат да надхвърлят обичайните екологични инциденти и да се превърнат в дългосрочна екологична криза.
- Риск от нелоялна конкуренция и „кухи“ структури
Прекомерното намаляване на финансовия ресурс създава условия за пазарен дъмпинг и появата на формални структури без реален капацитет за изпълнение на задълженията.
Това поставя в неравностойно положение организациите и предприятията, които реално инвестират в:
- инфраструктура;
- площадки;
- техника;
- технологии;
- логистика;
- квалифициран персонал;
- безопасност;
- реално рециклиране и оползотворяване.
Подобен модел би насърчил формалното изпълнение на задълженията вместо реалното постигане на екологичните цели.
- Подкопаване на кръговата икономика и екодизайна
Продуктовата такса има не само финансова, но и екологична функция. Тя трябва да създава стимул за производителите да разработват:
- по-дълготрайни продукти;
- продукти, които могат да бъдат ремонтирани;
- продукти, които могат да бъдат повторно използвани;
- продукти, които се рециклират по-лесно;
- продукти с по-ниско въздействие върху околната среда.
Изкуственото намаляване на таксите отслабва този стимул и създава предпоставки за запазване на линейния модел „произведи – използвай – изхвърли“, вместо за развитие на кръгова икономика.
- Липса на достатъчно съгласуване със заинтересованите страни
Считаме за неприемлив и подходът при общественото обсъждане на проекта.
Предвид значението на предложените промени и сериозните им последици за цялата система, седемдневен срок за реакция е недостатъчен за извършване на необходимия анализ и за реално участие на заинтересованите страни.
Особено тревожно е, че решенията за размера на таксите изглеждат повлияни от позиции на търговски и вносителски организации, докато експертизата и интересите на българските предприятия, които реално извършват събирането и третирането на отпадъците, не са получили необходимото внимание.
Екологичната политика на Република България следва да се определя въз основа на закона, официални данни, експертни анализи и обществения интерес, а не под натиска на отделни корпоративни интереси.
- Необходим е обратният подход – устойчиво и икономически обосновано финансиране
Считаме, че при настоящите икономически условия не е обосновано намаляване на продуктовите такси. Адекватното финансиране е необходимо, за да бъдат осигурени реални средства за събиране, транспортиране, предварително третиране, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на ИУЕЕО, както и за модернизиране и обезопасяване на инфраструктурата.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Предвид изложеното, категорично се противопоставяме на предложеното намаляване на продуктовите такси за ЕЕО и настояваме настоящият проект на Постановление да бъде незабавно оттеглен.
Считаме, че в настоящия му вид проектът е необоснован, икономически нецелесъобразен и създава сериозни рискове за устойчивото функциониране на системата за управление на ИУЕЕО, за изпълнението на националните и европейските цели и за публичните финанси. Не приемаме намаляването на продуктовите такси да бъде представяно като мярка в обществен интерес, когато в самата оценка на въздействието са идентифицирани значителни рискове за околната среда, общините, организациите по оползотворяване, рециклиращия сектор, държавния бюджет и изпълнението на европейските цели.
Намаляването на продуктовите такси няма да направи системата по-ефективна. Напротив – то ще намали ресурса за реалното събиране, транспортиране, третиране и рециклиране на отпадъците от електрическо и електронно оборудване и ще създаде предпоставки разходите и отговорността за управлението на отпадъците да бъдат прехвърлени върху гражданите, общините и публичните бюджети.
Поради това настояваме настоящият проект да бъде оттеглен изцяло, и всяко бъдещо предложение за промяна на продуктовите такси да бъде предмет на отделно, задълбочено и прозрачно обсъждане със заинтересованите страни и да се основава на реалните разходи за функциониране на системата, принципа „замърсителят плаща“ и необходимостта от гарантиране на националните и европейските цели за събиране и рециклиране на отпадъците.
Продуктовата такса е цената, която обществото плаща, за да не се превърнат старите електроуреди и опасните компоненти в тях в проблем на улиците, нерегламентираните площадки и природата. По-ниската такса няма да направи електроуреда по-евтин. Но една финансово разрушена система може да направи отпадъка много по-скъп за всички нас.
Постигането на чиста околна среда и истинска кръгова икономика изисква устойчива система и реално прилагане на принципа „замърсителят плаща“, а не административно състезание кой ще предложи най-ниската цена днес и ще остави сметката за утре.
Продуктовата такса не е ненужна административна тежест, а основен финансов инструмент за прилагане на разширената отговорност на производителя и за гарантиране на принципа „замърсителят плаща“.
Ето защо настояваме предложеният проект на Наредба да бъде оттеглен. Считаме, че устойчивата система за управление на отпадъците изисква предвидимо и достатъчно финансиране, като таксите се актуализират спрямо реалната икономическа среда и натрупаната инфлация за периода от 2008 г. до момента, а не административно и финансово да се обезкървява сектора за рециклиране.
Българска асоциация по рециклиране и рециклиращата индустрията са изразили и ще продължават да изразяват своите отрицателни становища по съответния ред относно проектът за промени в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.
Оставаме на разположение за допълнителна информация и за провеждане на работна среща, с цел конструктивен диалог и намиране на решение на възникналия проблем.
[1] Директива 2012/19 за електрическо и електронно оборудване.