Институции, евродепутати и представители на индустрията очертаха предизвикателствата пред въвеждането на новия въглероден данък по време на Green Transition Forum 6.0
Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (СВАМ) е представян като амбициозен инструмент по пътя към климатична неутралност, но предизвиква сериозни противоречия относно своето практическо приложение. Докато институциите виждат в него катализатор за глобалната декарбонизация и защита от нелоялна конкуренция, индустрията предупреждава за несъвършенства в регулацията, риск от фалити и пренасочване на инвестиции към трети страни.
Това заявиха участниците, които очертаха редица предизвикателства пред архитектурата на новия въглероден данък, в панела „Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите в действие: Осигуряване на лоялна конкуренция по време на декарбонизацията на световната търговия“ на Green Transition Forum 6.0 – най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация.
GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се провежда от 1 до 5 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи.
Модератор на панела беше Генади Кондарев, енергиен анализатор, Изследователски център за енергетика на Черно море, а участници – Висенте Уртадо Роа, ръководител на отдел CBAM, Енергия и зелено данъчно облагане, Европейска комисия; Радан Кънев, евродепутат, ENVI; Филип Ромбаут, съсобственик и председател на Съвета на директорите, Агрополихим АД; Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на БФИЕК; Михнеа Къцуци, изпълнителен директор, Energy Policy Group; Здравко Биков, председател на Управителния съвет на Българска асоциация по рециклиране; Росен Папазов, главен изпълнителен директор, Holcim; изпълнителни директори на водещи индустрии.
В ролята си на модератор енергийният анализатор Генади Кондарев откри дискусията, посочвайки, че СВАМ е изцяло нов инструмент с ключово значение. Според него основната идея на механизма е да осигури защита на европейската индустрия и вътрешния пазар от конкуренцията на държави, които не налагат цена върху въглерода.
Той обърна внимание, че фокусът на регулацията пада върху най-уязвимите и енергоемки индустрии извън ЕС, като производството на цимент, стомана и алуминий, а това са едни от секторите, които понасят най-голямата тежест от трансформацията и изискват специално внимание.
„Знаехме, че тук ще се проведе много разгорещен дебат. СВАМ е нов инструмент, който влезе в сила тази година с идеята да осигури допълнителна защита на европейската индустрия от нелоялна конкуренция“, обобщи Кондарев пред препълнената зала.
Включвайки се онлайн от Брюксел, ръководителят на отдел СВАМ в Европейската комисия Висенте Уртадо Роа обясни времевата рамка на механизма. Той посочи, че до края на 2025 г. системата се намира в преходен период за събиране на данни, което ще позволи тя да бъде прецизирана преди пълното ѝ финансово активиране.
Представителят на ЕК очерта плановете за поетапно разширяване на обхвата на СВАМ, включително евентуално добавяне на химическата индустрия и таксуване на непреките емисии при стоманата. Роа информира и за подготовката на временен фонд за декарбонизация.
Евродепутатът Радан Кънев коментира, че СВАМ е приет набързо в отговор на премахването на безплатните квоти. Поради несъвършенствата на първоначалния текст Европейският парламент е започнал работа по първата партида от изменения.
Кънев открои проблема с „пренасочването на ресурси“, при което трети страни могат да произвеждат зелени стоки специално за Европа, но да запазят замърсяващите си практики. Той обърна внимание и на несигурността, която евентуално спиране на СВАМ за определени сектори би създало.
„Без решение за износа СВАМ просто няма да проработи. Временният фонд за декарбонизация не е ясно насочен към износа, така че имаме проблем тук“, категоричен беше Кънев относно липсата на защита за експортно ориентираната европейска индустрия.
Филип Ромбаут, съсобственик и председател на Съвета на директорите на „Агрополихим“ АД, изрази категорично несъгласие с механизма, определяйки го като „данъчно облагане със задна дата“. Според него системата поставя бизнеса в условия на непредсказуемост поради неясни разходи и кратки срокове.
Ромбаут прогнозира, че капиталовите разходи за преход към зелен амоняк, съчетани със СВАМ, ще доведат до затварянето на 30% от европейския капацитет в сектора. Той отбеляза, че тази тежест вече принуждава компаниите да изнасят производството си към САЩ.
Заместник изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Веселина Рошлева отчете, че процесът по прилагане на СВАМ в България протича нормално. Тя посочи, че агенцията е на финалния етап в процедурата по одобряване на вносителите.
Рошлева представи статистика, според която от общо около 800 подадени заявления, 650 вече са получили официално одобрение от институцията. Тя обясни, че предстоят тримесечни прегледи на количествата внос и задълбочени засечки на данните.
Председателят на Управителния съвет на БФИЕК Константин Стаменов предупреди за реалната опасност от заобикаляне на правилата при вноса на ключови суровини. Той отбеляза, че ако въглеродният данък бъде избягван чрез вратички, това ще доведе до фалити на местни предприятия.
„Третите страни, които нямат ЕСТЕ, разполагат с адвокати и начини да избегнат плащането на данъка. Какъв е планът за извънредни ситуации, ако този сложен данък не проработи“, попита представителите на институциите Стаменов.
Изпълнителният директор на Energy Policy Group Михнеа Къцуци изрази позиция, че СВАМ може да бъде по-ефективен стимул за преход от системата на безплатни квоти. Според него старите механизми са запазвали статуквото, без да генерират реални инвестиции.
Въпреки това анализаторът отбеляза, че европейската индустрия губи позиции не само заради въглеродната цена, но и заради дълбокия структурен дефицит на изкопаеми горива. Той коментира и геополитическите ефекти върху енергийния пазар в Югоизточна Европа.
Здравко Биков, председател на УС на Българската асоциация по рециклиране, посочи дефект в регулацията, който създава пречки пред европейското производство на стомана. Той обясни, че третирането на металните отпадъци като суровина с нулеви емисии отваря вратичка за заобикаляне на механизма.
Биков даде пример с производители в Турция, които произвеждат стомана от скрап и я внасят в Европа без такса. Това предизвиква масивен износ на европейски скрап навън, което повишава цените за зелената индустрия в ЕС, отбеляза той.
„Това обаче ще унищожи 50% от рециклиращата индустрия в България, защото 50% от нашия скрап отива в Турция“, коментира Биков евентуалните административни опити на Европа да спре износа на суровината.
Главният изпълнителен директор на Holcim България Росен Папазов сподели перспективата на циментовата индустрия, отбелязвайки, че секторът инвестира в декарбонизация от две десетилетия. Той посочи, че заводът им в България се нарежда сред водещите 10% в света по нисък въглероден отпечатък.