Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), във вида, в който изглежда в момента, се очертава като катастрофа за европейското производство на стомана и за европейското рециклиране. Това заяви Здравко Биков, председател на Управителния съвет на Българска асоциация по рециклиране, в панела „Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите в действие: Осигуряване на лоялна конкуренция по време на декарбонизацията на световната търговия“ на Green Transition Forum 6.0 – най-
голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация. GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се проведе от 1 до 5 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи. Освен Биков, в панела, модериран от Генади Кондарев, енергиен анализатор, Изследователски център за енергетика на Черно море, участие взеха още Висенте Уртадо Роа, ръководител на отдел CBAM, Енергия и зелено данъчно облагане, Европейска комисия; Радан Кънев, евродепутат, ENVI; Филип Ромбаут, съсобственик и председател на Съвета на директорите, Агрополихим АД; Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на БФИЕК; Михнеа Къцуци, изпълнителен директор, Energy Policy Group; Росен Папазов, главен изпълнителен директор, Holcim; изпълнителни директори на водещи индустрии. В своето изказване Здравко Биков очерта сериозните разминавания между първоначалните очаквания към регламента CBAM и реалните ефекти от неговото прилагане. По думите му вместо да осигури равни конкурентни условия за европейските производители, механизмът на практика създава динамика, при която компаниите извън Европа могат ефективно да заобиколят въглеродните такси. Основната причина за този пропуск се корени в третирането на металния скрап, на който се определя нулева стойност на вградените въглеродни емисии, без да се прави разграничение къде е произведен. Председателят на асоциацията даде за пример Турция, която е ключов фактор с производство на над 35 милиона тона стомана годишно. Ако турски производител създава своите продукти изцяло от метален скрап и докаже използването на зелена енергия, той може да внесе стоманата на европейския пазар без никакво въглеродно наказание. Биков подчерта, че през последните две години се наблюдава значително пренасочване на турското производство именно към потребителски скрап с цел заобикаляне на регулациите. Така вместо предвидената такса от около 50 евро на тон, вносителите няма да плащат нищо. Това глобално търсене на вторични суровини удря пряко и върху европейските производители на стомана. За да произвеждат „зелена“ стомана и да избегнат традиционните доменни пещи, които генерират около 2 тона въглеродни емисии на тон стомана, европейските заводи също се нуждаят от скрап. Експертът отбеляза, че тази конкуренция е довела до драстично увеличение на цените на черния и цветния скрап в глобален мащаб с 20-25% само през последната година. „Останалата част от света тласка цените на скрапа нагоре и по този начин вашата конкурентоспособност отива по дяволите“, категоричен бе Биков, предупреждавайки, че тази тенденция ще се засили с реалното влизане в сила на плащанията по CBAM. Като реакция на тези процеси и под натиска на европейското стоманодобивно лоби, Европейската комисия обмисля забрана за износа на скрап от Европейския съюз към трети страни в опит да задържи цените на суровината ниски.
Здравко Биков остро разкритикува тази мярка, сравнявайки я с методите на плановата икономика. Според него опитите за изкуствено регулиране на цените на съществени ресурси неминуемо водят до пълен хаос и бедствие. Забраната би имала тежки последици за рециклиращата индустрия, включително и в България. Биков изнесе данни, според които 50% от произведените у нас вторични суровини се изнасят именно за Турция. „На практика, според настоящите планове, Европейската комисия ще спре износ на стойност около половин милиард евро само за българската икономика“, посочи той. Според експерта изкуственото потискане на цените ще доведе до намаляване на производството на скрап в Европа, което в крайна сметка отново ще повиши пазарната му стойност. Освен това пазарните оператори ще намерят начини да заобиколят забраната чрез извършване на базова преработка на материалите. В заключение Здравко Биков напомни, че въглеродните такси ще продължат да растат – от около 50 евро на тон в момента, до 110 евро през 2027 г. и между 150 и 160 евро след 2034 г. Според него опитът да се компенсира този финансов натиск чрез ограничаване на пазара на скрап е обречен на неуспех. „Просто ще станем изключително неконкурентоспособни, напълно откъснати от реалността и със сериозен недостиг на инвестиции в рециклирането. А това е точно обратното на това, което се опитваме да постигнем със зеления преход“, завърши изказването си той.
Здравко Биков: В този вид CBAM се очертава като катастрофа за стоманата и рециклирането на ЕС„Ще станем изключително неконкурентно способни, напълно откъснати от реалността, а това е точно обратно на това, което се опитваме да постигнем със зеления преход“ заяви експертът на GTF 6.0
