Решението за намаляване на екотаксите за електрическо и електронно оборудване изглежда като добра новина за потребителите. По-ниски цени на уредите, по-достъпна техника, облекчение за домакинствата. Зад тази логика обаче се очертава друга картина – такава, която поставя под въпрос не само ефекта върху природата, но и цената, която обществото ще плати след няколко години. Според Българската асоциация по рециклиране намерението на Министерството на околната среда и водите да намали продуктовите такси подкопава цялата система за управление на електронните отпадъци.
Спорът за „скъпите“ такси
Аргументът за високи цени на уредите заради екотаксата звучи логично. Но според бранша това е подвеждащо. По данни на асоциацията, продуктовата такса рядко надхвърля 1,5% от крайната цена. При хладилник за около 650 евро например държавната такса е близо 55 евро, но реално платеното чрез организациите по оползотворяване пада до 16–27 евро. При масовите домакински уреди – телевизори, печки, перални и бойлери, таксите обикновено са между 5 и 7 евро на уред. Това са именно продуктите с по-голямо тегло и по-високи разходи за обработка, но дори при тях стойността остава сравнително ниска и съпоставима с практиките в Европа. При по-малките устройства ефектът е още по-незначителен – таксите са символични на фона на цената на самите продукти.
От асоциацията подчертават, че таксите в България не само не са по-високи, а са под средните европейски нива и дори по-ниски от тези в съседни държави като Гърция и Румъния. Въпреки това темата за размера им продължава да се използва като аргумент за намаляване. С други думи – ефектът върху крайната цена за потребителя е минимален, но ролята на таксата за системата е ключова.
Сметката, която не се вижда
Това, което липсва в публичния дебат, е реалната цена на рециклирането. От 2008 г. насам таксите почти не са актуализирани, въпреки че инфлацията надхвърля 78%, а разходите за енергия, транспорт и труд растат устойчиво.
В същото време количествата електронни отпадъци рязко се увеличават. Ако преди десетилетие на пазара са пускани около 35 хил. тона техника годишно, днес те надхвърлят 200 хил. тона. Най-бързо расте сегментът с фотоволтаични панели – тежки, сложни за обработка и скъпи за рециклиране.
Системата, която държи отпадъците извън природата
В основата на този модел стоят организациите по оползотворяване – лицензирани оператори, които събират, транспортират и рециклират отпадъците. Те не разпределят печалба, а връщат всички средства обратно в системата.
Именно те изграждат инфраструктурата, която държи електронния отпадък далеч от нерегламентирани сметища и природата. В момента в България действат четири такива организации, а десетки са отпаднали през годините, защото не са успели да покрият изискванията.
Рискът за бюджета идва от Брюксел
Истинският риск обаче не е днес, а след 2–3 години. По линия на Европейската комисия от 2027–2028 г. влиза в сила нов механизъм -държавите ще плащат по 2 евро за всеки килограм електронно оборудване, който не е събран и рециклиран. При сегашните обеми това означава потенциална тежест от стотици милиони евро годишно. В момента системата работи – над 130 хил. тона отпадъци се събират и обработват всяка година. Това на практика спестява на бюджета около 260 млн. евро бъдещи плащания.
Когато „облекчението“ става риск
Според асоциацията намаляването на таксите под икономически обоснованите нива означава едно – прехвърляне на разхода от производителите към обществото. Това е обрат на принципа „замърсителят плаща“. Вместо бизнесът да носи отговорност за отпадъка си, тежестта се поема от данъкоплатците. Ефектът не е само финансов. По-ниските такси намаляват стимулите за екопроектиране, блокират инвестициите в рециклиране и отварят врата за неефективни практики.
Къде е балансът
От бранша поставят и друг въпрос – липсата на ясна методика. В предложението на министерството няма публично представена формула или анализ, базиран на данни от Евростат или европейски институции. Затова и апелът е за по-внимателен подход – такъв, който отчита реалните разходи и дългосрочния ефект. Защото по-ниски продуктови такси днес ще се окажат по-скъпото решение дългосрочно.