Здравко Биков: Екотаксите са под 1% на уред, намаляването им няма да има ефект върху крайната цена

Евтината политика сега ще струва скъпо на всички ни по-късно, казва председателят на УС на Българската асоциация по рециклиране – Г-н Биков, наистина ли намаляването на екотаксите за електрическо и електронно оборудване, както предлагат от Министерството на околната среда и водите, ще доведе до по-ниски цени за потребителите, или това е по-скоро мит? – Това със сигурност е мит. Продуктовите такси са много, много малка част от цената, която потребителите заплащат за уредите си. В общия случай под 1% от цената, а за по-малката и скъпа техника като телефони например е в размер на няколко цента на продукт.
Така че със сигурност намаляването им няма да има никакъв ефект върху крайните цени. – От лятото на 2025 г. се заговори, че частните компании са вдигнали таксите с до 900%. Това така ли е? – Това също не е така, спекулира се с тази тема прекалено много. Наистина организациите по оползотворяване са актуализирали цените си в резултат на сериозното повишение на техните разходи за извършване на дейността им по събиране, рециклиране и оползотворяване. Това най-вече се дължи на огромните количества електроника, които се пускат на пазара – над 200 000 тона за 2025 г., при 5-6 пъти по-малки количества преди 7-8 години. Лавината от отпадъциq която трябва да бъде събрана и оползотворена като резултат от огромния внос налага тези актуализации, които далеч не са толкова мащабни, колкото се твърди. Дори повечето организации за оползотворяване са актуализирали само там, където изпитват затруднения да извършват дейността си. – В свои публични становища сте споделяли, че таксите на оползотворяващите организации са едва около 1–1,5% от цената. Защо тогава бизнесът заговори за поскъпване на някои уреди с минимум 5%? – Стойността на таксите към момента е ясна и публично достъпна. Организациите за оползотворяване предлагат на членовете си, на задължените лица, да заплатят по-малка част от законово определената продуктова такса. В общия случай се заплащат между 30 и 40% от това, което е определено по наредба. Така че всеки сам може да сметне тези цифри и да се убеди, че стойността на екокомпонентата е далече, далече под тези твърдения. – Дайте конкретни примери колко е държавната такса за един хладилник например и колко е тази на оползотворяващите организации? – Както казахме, по данни на асоциацията продуктовата такса рядко надхвърля 1,5% от крайната цена. При хладилник за около 650 евро например държавната такса е близо 55 евро, но реално платеното чрез организациите по оползотворяване пада до 16–27 евро. За пералните таксата по наредбата е около 20 евро, а при членуване в организациите по оползотворяване – около 7 евро. За готварска печка таксата по наредба е около 15 евро, а при организациите – 5 евро. За телевизор например е 5 евро срещу 1,50 евро, а за мобилните телефони 0,20 евро на 0,06 евро при организациите. Таксите у нас не само не са по-високи, а са под средните европейски нива и дори по-ниски от тези в съседни държави като Гърция и Румъния. Въпреки това темата за размера им продължава да се използва като аргумент за намаляване. С други думи ефектът върху крайната цена за потребителя е минимален, но ролята на таксата за системата е ключова. – А ако държавните такси действително бъдат намалени, тъй като в момента тече общественото обсъждане, какъв ще е първият реален ефект върху системата за рециклиране в България? – Драстично ще бъде затруднена системата и по-голямата част от тези уреди няма да може да бъдат събирани и рециклирани. Това важи в особено големи размери за най-масовите уреди, за които се предлага таксите да бъдат намалени 7-8-кратно от сегашните им нива. Просто казано – организациите по оползотворяване не могат физически да извършват дейността си на тези нива и ще бъдат принудени да спрат да го правят. Към момента всички те събират и рециклират над 130 000
тона отпадъци от електроника. Очакването на членовете на нашия бранш е, че тази събираемост ще падне с над 70% и не повече от 30-40 000 тона ще могат да бъдат събрани и рециклирани. Освен това ще бъде нанесена и сериозна щета на националния бюджет във връзка с плащанията, които ще трябва да се извършат от страната ни към ЕС за всеки килограм уреди, пуснати на пазара от 2027-а нататък, които не са събрани и рециклирани. – А колко реален е рискът страната да плаща стотици милиони евро санкции след 2027 г., както казахте, когато трябва да влезе в сила нов механизъм за събирането и рециклирането на техника? – Напълно реален. На първо място няма да бъдат изпълнени националните цели за събиране и рециклиране на тези отпадъци, което ще доведе до глоби в размер на десетки милиони евро годишно. Но това, което е по-съществено, е, че от 2028 г. страната ни дължи по 2 евро за всеки килограм електрическо и електронно оборудване, което е пуснато на пазара и не е било събрано и рециклирано. При липса на икономическа възможност за организациите да събират тези отпадъци държавата ни ще заплати стотици милиони от бюджета. Тази регулация е в сила и е задължителна за България. Това вече се случва за пластмасовите опаковки, които не са събрани и рециклирани, като там мащабът също е сериозен. – А готов ли е браншът да приеме компромисен вариант? Например по-ниски такси, но при ясна методика и контрол? – Както вече казах, няма пазарна и нормативна логика да бъдат намалени продуктовите такси, особено на фона на факта, че са определени през 2008 г. и не са актуализирани никога. А дори официалната статистика за инфлацията оттогава е над 80% увеличение на всички цени в икономиката. Контролът е всъщност най-критичната част от тази регулация. Необходимо е да се осигури ресурс на Министерството на околната среда и водите и НАП да осъществят ефективен контрол върху това всички, които дължат тези продуктови такси, да ги заплащат. В противен случай системата няма да работи ефективно и се стига до нелоялна конкуренция между тези, които не спазват закона, и отговорните към околната среда вносители и производители. Ефективният контрол би увеличил обема на събраните отпадъци, би намалил задълженията на националния бюджет към ЕС и би спомогнал за общия ни ангажимент към по-добра и по-чиста България.