Програмата изключва възможност със средства от европейските програми да се обнови цял един сектор на икономиката – този, който обхваща дейностите с отпадъци от черни и цветни метали.
Българска асоциация по рециклиране, като асоциация, обединяваща законно работещите фирми от бранша с дейности с отпадъци от черни и цветни метали е обезпокоена от факта, че в схемите за реализирането на проекти от малките и средни предприятия за интелигентен растеж и внедряване на нови технологии за подобряване на ресурсната ефективност на новата програма „Иновации и конкурентоспособност“, в схемата за финансиране на бизнеса за технологични модернизации и подобряване на ресурсната ефективност, е изключен секторът на икономиката, осъществяващ дейности с рециклиране на отпадъци.
През последните 23 години фирмите в бранша изградихме национална мрежа за събиране, сортиране и рециклиране на отпадъци, която обезпечава със суровини структуроопределящи металургични заводи на България. Това беше постигнато с инвестиционна програма за изграждане на площадки, снабдени с машини и съоръжения за транспорт и рециклиране на отпадъци на обща стойност 1,300 млрд. лв.
Очакванията ни бяха, че поне част от тези средства можеха да се осигурят чрез финансовите инструменти на Европейския съюз и че обновяването и технологичните иновации в рециклиращата индустрия ще бъдат подпомогнати поне през новия програмен период. С новата програма „Иновации и конкурентоспособност“ отговорът е категоричен – до 2020 г. отново цял сектор от икономиката на България ще бъде лишен от достъп до евросредства по наистина неясни причини. Кодовете на сектора не са вписани в документацията за кандидатстване по програмата и ние ще се опитаме да изясним причините за това.
Бихме искали да изразим и притеснението на бизнеса като цяло от някои от новите условия по програмата, които биха могли да доведат до забавяне на усвояването й. Схемите вече трупат забавяне от 4 месеца, тъй като не са подготвени необходимите документи за отпускането на подкрепа.
Самата програма е разпределена на регионален принцип, като определеният размер на безвъзмездната финансова помощ за предприятия в Югозападния регион, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София, е до 45%, а за останалите 5 района на планиране – до 70%.
До тук замисълът и насочеността на евросредства за подпомагане на малкия и среден бизнес в България е добър. Притеснително е, че условията за финансиране отново поставят пред изпитания малкия и средния бизнес, защото от финансиране са изключени разходите за разработване на проектно предложение, за строително-монтажни работи, човешки ресурси и др. Новите правила въвеждат изискването за бизнес план към всеки проект, чието неспазване може да доведе до налагане на финансови корекции до 25% за всеки бенефициент. Бихме искали да предупредим, че това е твърде тежко условие, което трудно ще стимулира бизнеса да се възползва от възможността за иновиране на компаниите чрез евросредства.
