НОВ ДОКЛАД ОТНОСНО НАЧИНА, ПО КОЙТО ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ УПРАВЛЯВАТ БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ, РАЗКРИВА ФРАПАНТНИ РАЗЛИЧИЯ В ЕС

В доклада 27-те държави членки са класирани по 18 критерия, като се използват зелени, оранжеви и червени флагчета за области като общо количество на рециклираните отпадъци, цена на обезвреждането на отпадъците, нарушения на европейското законодателство.Крайното класиране е част от провеждащо се в момента проучване, което ще помогне на държавите членки да подобрят своите постижения в областта на управлението на отпадъци.

Начело на таблицата стоят Австрия, Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция, като нито една от тях не е с повече от 2 червени флагчета.Цветовата гама обаче се променя в противоположния край на таблицата, където зелените флагчета са рядкост.

Комисарят по въпросите на околната среда Янез Поточник заяви:„Картината, която очертава това изследване, потвърждава моите силни опасения.Много държави членки продължават да изхвърлят в депа огромни количества битови отпадъци — най-лошият вариант за управление на отпадъци, въпреки наличието на по-добри алтернативи и на структурни фондове, които са на разположение за финансирането им.Изхвърлят се ценни ресурси, губят се потенциални икономически ползи, не се създават работни места в сектора на управлението на отпадъци, нанасят се щети на човешкото здраве и на околната среда. Такава позиция трудно може да се отстоява при настоящите икономически обстоятелства“.

Държавите членки с най-големи пропуски в прилагането са България, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Румъния и Словакия. Пропуските включват лоши или никакви политики за предотвратяване на образуването (генерирането) на отпадъци, липса на стимули за отклоняване на отпадъците от депата и неподходяща инфраструктура във връзка с отпадъците. Голямата зависимост от заравянето означава, че по-добри варианти за управление на отпадъците, като например повторната употреба и рециклирането, са системно подценявани. Перспективата съответно е лоша.

За разлика от тях Австрия, Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция разполагат с всеобхватни системи за събиране на отпадъци и само 5 % от отпадъците отиват в депа. Те имат добре развити системи за преработка на отпадъци, достатъчен преработвателен капацитет и се справят добре с биоразградимите отпадъци. Обикновено те съчетават правни, административни и икономически инструменти, за да постигнат добри резултати в своята политика за управление на отпадъците.

Редица държави членки отбелязаха бърз напредък — от голяма зависимост от депониране на отпадъци до почти пълно отпадане на необходимостта от използването на този метод. Но дори и държавите с най-големи успехи в областта на управлението на отпадъци са изправени пред редица предизвикателства, като например по-добро предотвратяване на изхвърляне на отпадъци, както и проблема със свръхкапацитета на инсталациите за изгаряне, който може да ограничи рециклирането и да изисква внос на отпадъци за захранването на тези инсталации.

СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ

Комисията използва доклада за подготвянето на пътни карти за десетте държави членки с най-лоши резултати. Те ще бъдат обсъдени с националните власти на двустранни семинари през есента, като първият от тях е в Прага на 19 септември. Пътните карти ще помогнат за разпространяването на най-добрите практики и ще съдържат специфични за всяка държава препоръки за начините за подобряване на управлението на отпадъци, като се използват икономически, правни и административни инструменти Комисията търси начини за използването на структурните фондове на ЕС, като се поставя по-голям акцент върху целите на ЕС в областта на управлението на отпадъци.

Предложената Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. ще гарантира, че парите на ЕС се инвестират в проекти в областта на управлението на отпадъци само ако са предварително изпълнени някои условия, включително разработване на планове за управление на отпадъци в съответствие с Рамковата директива за отпадъците и с категоризацията на отпадъците, като се дава предимство на предотвратяването, повторната употреба и рециклирането пред изгарянето с енергийно оползотворяване, а заравянето и изгарянето без енергийно оползотворяване останат крайна мярка.

Контекст В неотдавнашно проучване, направено за Европейската комисия се посочва, че пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на отпадъците би довело до спестяването на 72 млрд. EUR годишно, увеличаване на годишния оборот на сектора на управление и рециклиране на отпадъците с 42 млрд. EUR и създаването на над 400 000 работни места за периода до 2020 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *