Рекордьор в спестяването на енергия е текстилът, предлагаме той да има статут на суровина, а не на отпадък, заяви председателят на Българската асоциация по рециклиране на Green Transition Forum 4.0
За да живеем на по-зелена планета, трябва да има повече икономически стимули за рециклиране и да направим работещ икономически модел. Това заяви председателят на Българска асоциация по рециклиране Борислав Малинов по време на участието си в най-успешния форум за зелена трансформация – „Green Transition Forum 4.0 – Новите перспективи пред Централна и Източна Европа“, организиран за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News.
Тридневното събитие се проведе от 26 до 28 юни в столичния София Ивент Център.
По време на събитието над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри от 18 различни държави, проведоха ключовия разговор за утрешния свят.
Малинов участва в дискусията в рамките на панела „Декарбонизация на индустриите, зелените вериги на доставки и кръговата икономика – предизвикателства и възможности“ в първия ден от форума, като модератор на сесията беше Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет в Софийския университет, а участници освен Малинов – Росен Карадимов, министър на иновациите и растежа, Константин Божинов от „Хайделберг Материали“ Девня, Ангел Желязков, изпълнителен директор на „Биовет“, Елисавета Вълова, мениджър по околната среда в „Дънди Прешъс Металс“, Ивайло Найденов, главен изпълнителен директор на BFIE, Гергана Станчева, съосновател и главен оперативен директор на Lam’on, а Джордж Кремлис, посланик на Европейската организация по публично право в България и почетен директор на Европейската комисия, направи специално послание към присъстващите.
В началото на своята реч Малинов отбеляза, че форумът е изключително добре организиран с правилно подбрани лектори и теми.
„Българската асоциация по рециклиране вече чества тази година своя рожден ден – 20 години. Аз съм от основаването на асоциацията неин член. Председател съм вече доста години. Имам доста широк и задълбочен поглед върху рециклирането и вторичните суровини в България, както и в някои други дейности, и това ми позволява да погледна нещата отвътре и отстрани, защото нашите членове се занимават с най-различни дейности. Ние, разбира се, коментираме какво се прави и как се прави“, отбеляза Малинов и представи презентация, като обясни, че делът на използваните материални ресурси от рециклирани материали в България е под средния за Европа.
„Това, което е в червено, е в България. Радостното е, че не сме на последните места, за разлика от други класации, но не сме и около средното за Европа. Всъщност това показва каква част от материалите, които се влагат в производството, произлизат от рециклирани суровини и каква част произлизат от земни ресурси. Средно за Европа е 11,5%. Ние сме 4,8, но, разбира се, много бързо се развиваме в тази посока“, посочи Малинов.
По думите му подкрепата на зеления преход и намаляването на карбонизацията могат да се осъществят чрез няколко стъпки.
„Първото е икономически стимули за всякакъв вид рециклиране. Това най-вече може да се направи по два начина – или намаляване на данък печалба за определени сектори или индустрии, в които се влагат повече до определено ниво рециклирани материали, или намаляване на ДДС за материали, които са произведени от рециклирани суровини“, подчерта той и продължи:
„Второто е разширяване на пазарите за рециклирани материали. Това разширяване на пазара е много просто. Най-вече се използва и има много практически примери, когато всички производители са задължени в своята продукция да слагат определен процент рециклирани материали. Това сега вече е факт за батериите. Приет е регламент, който сега вече е влязъл в сила. Предстои да се приеме в нашето законодателство“.
Според Малинов би било добър пример, ако в асфалта задължително се влага процент гумен чипс или по-точно гумени части от автомобилни гуми, които изцяло произлизат от вторични суровини.
„Както това го има в Англия, в Съединените американски щати и други места. Всъщност това с батериите е едно добро начало, но то може да се развие и в други области“, обясни той.
И добави втората стъпка за подобряването на процесите в рециклирането – подкрепящите инициативи от Европейската комисия.
„За съжаление, рециклиращият бранш тук е силно ощетен. Ние в предишния програмен период, който беше за европейските фондове, рециклиращи предприятия, занимаващи се с вторични суровини, изцяло бяха изключени, техните кодове за икономическа дейност не бяха в програмата. След доста борби успяхме да ги включим във втората част от програмата за финансиране, но досега не съм чул някой от колегите да е получил финансиране за каквото и да е, свързано с пряката работа с вторични суровини“, уточни Малинов.
И обясни, че трябва да се има предвид, че каквото и да стига в заводите за рециклиране, то минава през тези 500-600 компании в България, които се занимават със вторични суровини.
„Ако не искаме в заводите да влизат повече рециклирани материали, да, дайте да им дадем възможности да си вземат например нова техника, да вземат да направят повече автоматизация, да ги обучим как да използват изкуствен интелект в своята дейност“, апелира Малинов.
„Стъпка по стъпка може да се направи много, така че по-голяма част от отпадъка, който се изхвърля на сметищата, се рециклира. Типичен пример за това е текстилът. Около 4% от текстила в България се изхвърля на сметищата. Има приета европейска стратегия за текстилните отпадъци, която в България все още няма никакво развитие и тези текстилни отпадъци продължават да се изхвърлят на сметищата и да се изгарят зимно време от определени прослойки от нашето общество“, каза още той.
По думите му ако се приеме наредба за оползотворяване на отпадъци от текстил, трябва да се въведе да събират тъй наречените продуктови такси, „което, за съжаление, не се прави“.
„И друга подкрепяща инициатива от Европейската комисия, която би могла са тези, стимулират най вече в плана за възстановяване да се стимулират рециклирането на отпадъци, а не добиването на суровини. Разликата е огромна“, допълни Малинов.
И отбеляза, че рекордьор в спестяването на енергия и на въглеродни емисии, колкото и да е странно, е текстилът.
Една дреха, произведена от отпадъчен текстил, спестява 98% от енергията, съответно и въглеродните емисии в сравнение със същата дреха, произведена от памук. Защото при памука се наслагват много процеси по неговото отглеждане бране, боядисване, намотаване, минава през много процеси, шиене на след това и така нататък и така нататък. Да, наистина текстилът всъщност е рекордьор в това нещо“, подчерта председателят на Българската асоциация по рециклиране и заяви, че следващата стъпка, която препоръчват, е да се въведе критерий край на отпадъците на ниво ЕС.
„Това е малко по-специфичен термин. Ще ви го обясня с едно изречение. Когато един отпадък върви своя процес от неговото образуване, третиране, събиране, почистване, разпределяне на видове и доставката до някакъв завод, той все си е отпадък. Но един отпадък има случаи, когато отпадъкът, след като влезе в една площадка за вторични суровини, той вече може да стане продукт още там, а не когато е влязъл в пещите на завода. Именно това нещо се казва край на отпадъка. В момента това е въведено за месинга. Той считаше, че отпадъците от месинг не са отпадък. Това са суровини. И вече, когато ние ги изнасяме най-вече за чужбина, тези отпадъци от месинг, защото не се преработват в България, те не се водят със статута на отпадъка, а със статут на суровина. Това значи краен отпадък. Същото нещо ние предлагаме да се въведе за текстилните отпадъци и за отпадъците от гуми. Това е следващо, което е най-лесно да се направи и достъп до финансиране на рециклирането“, каза Малинов.
По негово мнение би трябвало да се отпуснат повече програми за финансиране, най-вече от европейски проекти в областта на вторичните суровини. „Проектите, които са реализирани в България за последните 5 години и които аз знам, се броят на пръстите на едната ръка“, допълни той.
И беше категоричен, че за да се рециклира повече, е необходим работещ икономически модел.
„Има бизнес да купуваш и продаваш и реализираш търговска печалба. С други няма такава търговска печалба. И в този случай е въведена системата с продуктовите такси, за да може да се осигури рециклиране на тези материали, които нямат търговска стойност. Но тук може да се направи още много с въвеждането на повече и икономически стимули. Да, дайте пари, ако искате да живеете в по-зелена планета. Общо взето това е и случаят, това е, което трябва да направим“, акцентира Малинов.
Последната тема, която засегна в речта си, беше за рециклирането на ниво градове и граждани.
„Това е най-вече задължението на всеки от нас като граждани да изхвърляме отпадъците си разделно. Във всички градове има тези кофи, които са боядисани с различни цветове. Нека да изхвърляме отпадъците в съответната кофа, а именно това са стъкло, пластмаса, различни видове опаковки и метали. А ако го правим наистина, ще подпомагаме рециклирането с много просто действие. Не се опасявайте, че тези отпадъци, след като се хвърлят в кофите, се смесват. Не. В България има достатъчно много инсталации, които да ги преработват. Отпадъците във вида, в който са били събрани в тези кофи, те наистина вършат работа“, подчерта Борислав Малинов.