Готова ли е индустрията за новото предизвикателство и преразглеждането на Директивата на ЕС за батериите
Колкото повече нараства броя на електрически автомобили по пътищата на Европа, толкова по-голям ще бъде броят на изхвърлените батерии, които трябва да бъдат рециклирани.
Според прогнозите на Европейския парламент до 2030 г. по пътищата на Европа ще има около 30 милиона електрически превозни средства предимно леки автомобили, камиони и двуколесни. Основната цел на Европейската зелена сделка е намаляване с 90 % до 2050 г. на свързаните с транспорта емисии на парникови газове, която е много близо до целта. Също така обаче се вижда и обратна страна на този амбициозен план: ако милионите обявени електронни превозни средства действително станат реалност, производството на батерии ще трябва да се увеличи с почти двадесет процента през следващите няколко години.
Поради това индустрията за отпадъци и законодателите вече мислят как това ще се отрази на бъдещата европейска кръгова икономика, материалните потоци и тяхното рециклиране.
С актуализирането на Директива на Европейския съюз за батериите, Европейският парламент предоставя редица насоки. Директивата създава нова класификация, като въвежда отделна категория батерии, а именно батерии, използвани за захранване на леки пътни превозни средства като електрически велосипеди и електрически скутери. Европейският парламент твърди, че нарастващото значение на тези батерии за електронната мобилност прави тази стъпка необходима, тъй като в бъдеще батериите за леки превозни средства, както и тези, използвани за захранване на тежки превозни средства като автомобили, кораби или самолети, ще трябва да покажат своя въглерод отпечатък и да съдържат минимално количество рециклиран материал. Тези изисквания следва да се прилагат и за индустриални батерии с капацитет над 2 kWh.
Докато изискването за използване на определени количества рециклиран материал в определени видове батерии вече създава силен натиск за рециклиране, идеята на Европейския парламент е да увеличи този натиск чрез налагане на по-строги цели за събиране. Поради това новата директива предвижда целта за събиране на преносими батерии да бъде увеличена от сегашните 45 % на 63 % през 2027 г. и 73 % през 2030 г. За батериите от леки транспортни средства 51 % трябва да бъдат постигнати през 2028 г. и 61% до 2031 г. В същото време са определени и минимални количества за рециклиране на литий, кобалт, мед, олово и никел от батерии.
Рециклирането на батерии се превръща в незаменима необходимост, дори извън законовите разпоредби. Само в областта на производството на батерии до 2030 г. ще са необходими осемнадесет пъти повече литий, отколкото днес, и шестдесет пъти повече до 2050 г. Търсенето на кобалт ще се увеличи пет пъти до 2030 г. и петнадесет пъти до 2050 г.
Промишлеността като цяло е отворена към регулаторните изисквания, които ще трябва да изпълнява в бъдеще, за да получи поне част от необходимите суровини чрез рециклиране.
Проучване на германския институт Fraunhofer за системни и иновационни изследвания поставя съществуващия капацитет за рециклиране на батерии в Европа на 33 килотона годишно през 2021 г. В същото време проучването предполага, че обемът на литиево-йонните батерии и компонентите на батериите, които ще бъдат рециклирани в цяла Европа, ще нарасне до 300 килотона годишно до 2030 г., а до 2040 г. цифрата ще бъде 1500 килотона годишно.
Понастоящем обаче рециклираните продукти могат да покрият само много малка част от търсенето на суровини за производство на батерии така или иначе, тъй като голямото търсене се компенсира само от малки количества батерии, които се рециклират. Въпреки това, според оценките на Института Fraunhofer за системни и иновационни изследвания, все още ще бъде възможно да се покрият само четиридесет процента от търсенето на кобалт с рециклати през 2040 г., но само около петнадесет процента за литий, никел и мед.
Максимилиан Фихтнер, един от водещите изследователи на батерии в Европа, подчертава, че трябва усилията да се насочат върху повторната употреба. В края на краищата, батериите, които вече не могат да се използват в автомобила, могат да продължат да се използват години напред например като носители за електричество от вятърни турбини и фотоволтаици. Там ще имат по-леки работни условия, отколкото в кола и могат да продължат да работят добре още десет до петнадесет години, преди да трябва да бъдат бракувани или рециклирани.