Полезна информация
МЕДИИТЕ ЗА НАС
Пластмасата измести желязото при боклука
24.03.2014

Пластмасата се е превърнала в новия хит сред събирачите на отпадъци и измества желязото, показа проверка на в. “24 часа” в пунктовете за вторични суровини.
От 15 до 55 ст. е изкупната цена на килограм пластмасови бутилки в пунктовете. Цената зависи от това дали са прозрачни, или цветни. Първите вървят по-скъпо, а цветните са от 15 до 33 ст.

“През есента заради увеличението на петрола килограм бе и над 55 ст.,  но през последните седмици, откакто се заговори, че в пластмасите имало опасни химикали, пак падна на 50 ст.”. Това разказа собственик на пункт за изкупуване на вторични суровини в столичния кв. “Горубляне”. 

Гаражът, който е превърнат в пункт, е препълнен със сортирани по видове отпадъци - стъклени буркани, хартия и картон. Пластмасовите отпадъци също са разделени според вида материал, от който е изработена опаковката. Например т.нар. битова пластмаса е отделно от бутилките и е на по-високи цени. Към нея спадат столове, маси, легени, кофи, каси.

На друга по-голяма площадка в промишлена зона, но пак в краен софийски квартал, бутилките вървят по 30 ст., битовата пластмаса се взема на 50 ст./кг. На такива места отделно се струпва и PVC дограма,  и автопластмаси, също произведени от различен вид суровина.

Основните събирачи са циганите с каруци и колички, приспособени на големи кошове, които обикалят из кварталите. Те събират боклука около и от контейнерите и го предават в пунктовете или на по-големите площадки. Има някои по-чевръсти, с по-печеливши схеми, които обикалят кофите отрано, а и събират по-сериозни количества например от отпадъка на големи магазини.

Но според служител на един от пунктовете този труд не е лек и не носи бърза печалба. 150-200 кг се събирали за около 20 дни. Това означава, че в най-добрия случай за това количество и най-скъпата пластмаса от 50 ст./кг за 3 седмици се изкарват 100 лева. Ако напълниш един чувал с размери метър на метър, в който се събират 10 кг бутилки по 15 ст, вземаш 1,50 лв. А и в този пункт например на таблото е записано, че се удържа 10% данък на касата при плащането на боклука,  което автоматично намалява дохода.

Печалбата от пластмасов отпадък обаче не е привилегия само на циганите и клошарите. Много българи без работа също намират препитание в това. Домакинствата също все по-често връщали ненужните бутилки, бидони, буркани или хартии в квартални пунктове - някои срещу пари, други - защото вече ги събират разделно у дома.

Доста съседи минават оттук с колата на път за работа и ми оставят чувалите с бутилки, без дори да искат пари, разказа изкупвачът от гаража. Напоследък дори каруците намаляли, но пък софиянци си разчиствали вехториите - предимно в събота и неделя носят материалите, които могат да се рециклират и използват повторно. От тук собственикът сортира боклука и го кара в по-голяма база  в района на Гара Искър.

На големите площадки се мие, нарязва и подготвя за рециклиране. Някои опаковат намачканите, но цели бутилки на бали, други имат машини за раздробяване. Всъщност колкото по-чист и максимално обработен е отпадъкът, толкова по-висока е цената му при предаване към следващия етап - предприятията за рециклиране.

От няколко години насам пластмасата се утвърждава като новото желязо, твърдят изкупвачите. Защото ако доскоро основно се карало старо желязо, напоследък неметалният отпадък ставал все по-ценен. Причините са основно в цените на суровината, но има и субективни - промените в законодателството. Например строгите изисквания и рестрикциите към площадките за скрап, които са в сила от една година. Играчите в бранша влагат много усилия и средства, за да отговарят на тези изисквания, и затова заедно с метала започват да събират и пластмасови отпадъци.

Хората наистина се пренасочиха към хартия и пластмаса, потвърдиха от Българската асоциация по рециклиране (БАР). Причината е действащият нов Закон за управление на отпадъците - най-големите площадки за скрап се преместиха в промишлените райони на градовете и към тях бяха предявени тежки изисквания като банкови гаранции, видеонаблюдение. Заплашват ги и санкции от 30 000 до 100 000 лева.

Според данните на БАР около 150 000 души у  нас се препитават със събиране и предаване на отпадъци.

За други пък било възможност за някой допълнителен лев, който да изкарат от натрупани вкъщи стари вестници, пластмасови опаковки, детски играчки и др.
Ако през 2012 г. е имало 2300 площадки за скрап, сега са около 900. В същото време пунктовете за пластмаса, хартия и стъкло не са на разрешителен режим и те останаха в жилищните зони.

Заради по-малкия брой площадки и пренасочване на събирачите към хартия и пластмаси доставките на скрап намаляват с 30-40%  през втората половина на 2013 г. Площадките и малките пунктове само за хартия, пластмаса и стъкло са около 1000. А на тези за изкупуване на отпадъци от метали делът на пластмаса, хартия и стъкло е около 40%.

Ваденето от кофите обезмисля разделното събиране

Събирането и ваденето от контейнерите за битови отпадъци на пластмасови бутилки, както и на всеки друг материал за рециклиране като хартия, стъкло или метал, компрометира цялата система за разделно събиране в страната. Това казват от “Екобулпак”, една от организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки.

Това обезсмисля и нашата работа и мерките, които държавата и общините вземат, за да се изпълняват националните цели на България според европейските изисквания, категоричен е прокуристът на организацията Георги Славчев.

Смята се, че щом даден отпадък е хвърлен в контейнера, той вече е притежание на организацията и не би следвало да се изземва от нея. Но тъй като не е забранено, едва ли може събирането на пластмасовите бутилки от цигани и клошари да се нарече кражба. Друг сериозен проблем, който трябвало да се регламентира, е, че при ровенето в контейнерите се разпилява боклукът. За това имало и много сигнали до Столичния инспекторат по чистотата.

Има на 100 вида

Пластмасата може да бъде гъвкава или твърда, прозрачна или матова. И да прилича на кожа, дърво или коприна. Има над 10 000 различни вида пластмаса, разказват от “Екопак”. Неин откривател през 1860 г. е Александър Паркис, но масовото  производство започва през последните десетилетия. Днес световното производство на пластмаса е над 80 млн. тона годишно.

Съставките  са главно суров петрол, газ и въглища. Пластмасите са полимери (дълги вериги от молекули), които се правят в големи съдове с катализатори при специална температура и налягане. Полимерите се оформят като гумени пелети или на прах, които се загряват до омекване и после се отливат в желаната форма.

Леенето се прави чрез инжектиране (за чаши, играчки и водопроводни фитинги), чрез екструзия (за листове, тръби и туби) или чрез издухване (за бутилки и бидони). След изстиването пластмасата запазва формата, в която е излята. Пластмасите са доста енергийно ефективни. Изисква се 20-40% по-малко енергия да произведеш пластмасови пазарски чанти, отколкото хартиени.

До 2020 г. над 60% от пластмасовите отпадъци може да се рециклират, показва проучване на Европейската асоциация на рециклаторите на пластмаси. Най-голям дял - 62%, от този вид боклук “се произвежда” от опаковъчния сектор.

 

Източник: в."24 часа"

www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3777765

 

Тонове желязо изчезват от влаковете за секунди
18.03.2014

Щурмоваците в ромските бригади почти винаги са непълнолетни жени и малки деца

Тонове желязо изчезват от влаковете за секунди. Екип на Нова успя да заснеме как банди от по десетина души атакуват товарните композиции и за по-малко от минута успяват да припечелят повече от 500 лева. Влакови обири на живо - в репортажа на Надя Ганчева и оператора Кирил Тасев.


Гарата в Радомир. Схемата е изпитана – преди пристигането на влака съгледвач проверява района, а след като композицията спре, бандите щурмуват.

„Ако екипът се беше забавил, тук щяха да разтоварят два или три тона скрап – За колко време се сваля това количество? – За 10 минути. Изкупната цена е около 40 стотинки на килограм. За 2 тона – 800 лева”, обяснява охранителят Анжело Янев.

Обирите се извършват пред погледите на пътници и на служители в БДЖ, посред бял ден.
„Не може да се намесим. Как ще се намесим? може да стане проблем – чака се полицията и те си взимат мерки и това е”, твърди Илчо Крумов – ръководител движение гара Радомир.

Всъщност бандите за влакови обири се страхуват най-много от частната охрана, която фирмите за скрап наемат, защото само те са на гарите преди влака. Полицията почти винаги идва след като кражбата е извършена.

Краденото желязо обикновено се пласира в малки незаконни пунктове в съседни села и градове.
Щурмоваците в ромските бригади почти винаги са непълнолетни жени и малки деца - бягат бързо, провират се навсякъде и са недосегаеми за закони, защото са  непълнолетни.

„Някои от тях се качват дори в движение и разтоварват части от желязото в движение и после ги събират”, обяснява охранителят Анжело Янев.

За престъплението, което заснехме се води разследване – срещу неизвестен извършител.

 

Повече по темата гледайте във видеото.

www.novanews.bg/news/view/2014/03/18/70774/тонове-желязо-изчезват-от-влаковете-за-секунди/#sthash.7DAt4400.dpuf   

Махат забраната физически лица да предават скрап срещу заплащане
16.03.2014

Промените в Закона за управление на отпадъците ще бъдат публикувани за обществено обсъждане през идващата седмица

 Предвижда се отпадане на забраната физически лица да предават скрап срещу заплащане, каза в интервю за БТА председателят на Българска асоциация по рециклиране /БАР/ Борислав Малинов. Той беше потърсен за коментар по предвижданите промени в Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, които по думите на министъра на околната среда и водите Искра Михайлова  трябва да бъде  публикуван за обществено обсъждане през идващата седмица.

Доволни сме от промените в ЗУО, защото се решават двете най-важни неща за нас. Първото е, че отпада забраната за  физически лица да предават скрап срещу заплащане, което сегашният закон забранява, считано от 15 юли м.г. Второто е, че се разрешава безкасовото плащане, за съжаление само до 200 лева, каза Малинов. Той отбеляза, че сумата е недостатъчна и даде за пример Португалия, където лимитът от 400 евро се вдига на 1000 евро, както и Италия и Испания, където границата за връщане на отпадъци от черни и цветни метали за физическите лица също е 1000 евро. Считаме, че реалната сума у нас е 1000 лева за сделка, каза Малинов.

От БАР изразиха неудовлетворение от предвиденото намаление на банковите гаранции за дейността на площадките за черни и цветни метали. От 25 хиляди лева за фирма плюс 5 хиляди лева за площадка, промените предвиждат намаление до 15 хиляди за фирма и 5 хиляди за площадка, информира Малинов. По думите му това е недостатъчно, за да излязат много площадки за скрап от "сивия"  сектор "на светло". Заради рестрикциите в закона, от 2300 площадки на пазара останаха 900, искаме да ги върнем и да ги "ударим" чрез промените в Наказателния кодекс, които сме предложили, каза Малинов. При това положение аз гарантирам като председател на БАР, че кражбите, които вече са намалели с 50 на сто спрямо тези преди две години, ще останат на същото ниво, заяви той.

Като положителен момент при промените Малинов посочи въвеждането на одити върху дейността на организациите за  оползотворяване и техните клиенти. Има фирми, които укриват количеството стоки, които пускат на пазара и не плащат за него дължимата екотакса. Подкрепят тази идея, защото много от подизпълнителите работят само по документи, каза председателят на БАР.

От асоциацията са доволни от изравняването на дейността на автоморгите с тази на площадките за скрап. Много сме доволни,  защото те работеха незаконно, а сега ни изравняват изцяло, вкл. и площадките за изкупуване на електроника, каза Малинов. По думите му вероятно неволно към момента са изпуснати площадките за акумулатори и за метални опаковки, които "също трябва да  влязат в режим на работа с банкови гаранции".

Малинов очаква с влизането в сила на банковите гаранции за автоморгите, част от тях да спрат работа, с което повече  автомобили да бъдат изкупени от "светлия" сектор. Изкупната цена няма да се промени, тя е пазарна и зависи от цената на желязото, която в момента пада, коментира Малинов. Изкупните цени на стоманения скрап в момента на международния пазар са приблизително 42 стотинки на килограм, на медта - около 8 лева на килограм, на алуминия - 2 лева на килограм. Цветните метали са свързани с Лондонска метална борса, където цената на медта пада поради стагнацията в Китай. Цените на алуминий, никел, калай и олово са стабилни, а на желязото се определят от турския пазар, който е основен потребител, коментира Малинов.

Заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев коментира за БТА, че не очаква въвеждането на банкови  гаранции за автоморгите да оскъпи дейността им. При добра организация такива еднократни административни разходи не би  трябвало да се отразят на дейността в по-дълъг период от време, смята той. Не очаква промените да се отразят и на изкупните цени на старите автомобили.

Промени в закона са възможни и след публикуването му на сайта на МОСВ за обществено обсъждане. Засега от ведомството се въздържат от коментари по предвидените промени с обяснението, че все още се работи по закона.

Източник: www.novini.bg

 

 

Борислав Малинов: Законът е суперстрог, а не спира кражбите на скрап. Да извадим бизнеса на светло
03.02.2014

Източник: в."24 часа" ( http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3142572 ) 

 

Борислав Малинов е председател на УС на Българската асоциация по рециклиране. 

- Г-н Малинов, защо след всичките регулации, приети в последните години, продължават да се изкупуват за скрап елементи, крадени от железопътната и всякаква друга инфраструктура?

- Крадените елементи от инфраструктурата се купуват от незаконните площадки, които са на територията на цялата страна. Тук трябва да поставим въпроса колко са тези площадки, защо ги има и защо позволяваме това да се случва. Незаконните площадки по наши данни са над 500 в цялата страна. Българската асоциация по рециклиране е подала сигнали за 16 незаконни площадки и 2 леярни до момента в последните 2 г. и за над 20 сме научили от медиите, че са намерени от полицията през 2013 г.

- Има ли някакви резултати от тези сигнали?

- Има няколко площадки, които не работят благодарение на проверките, има и такива, за които нямаме отговор на сигналите, а има и площадки, които не могат да ги хванат. Примерно

във Враца една от площадките е къща с ограда

Контролните органи опитват да влязат вътре, те не ги пускат. Вижда, че има кантар, че има някакви железа, но не могат да влязат и така си остава.

- А има ли в затвора собственици на незаконни площадки за скрап?

- Доколкото зная, 4-5 човека са осъдени, но на пробация.

- Защо не са в затвора, защото се оценява много ниско стойността на кражбата ли?

- В Наказателния кодекс пише, че наказанието е от 0 до 5 години и в повечето случаи прокурорите прекратяват обвинението поради маловажност. Това е първият казус. Вторият е, че когато се оценяват щетите от кражбите, например от железопътната инфраструктура или БДЖ, те се оценяват много ниско по цена за скрап. Ако един елемент от жп инфраструктурата струва 1000 лв., той за скрап е 1 лв. Оценяват го на 1 лв. и съответно стойността на откраднатото не е голяма.

- Споменахте, че има незаконни площадки, които са на абонамент. Към кого?

- Не искам да влизам в подробности, нека всеки сам си направи изводите.

- Как се легализира незаконен скрап? Той е купен от незаконна площадка, претопява се в незаконна леярна, а след това?

Като сте фирма, никой няма да ви пита един слитък метал откъде го имате, за да го продавате, за това не се изисква разрешение. Разрешение ви трябва единствено когато търгувате с металните отпадъци, не и с метала. Незаконните площадки продават също така и на клиенти извън страната. Всички незаконни площадки, които са на до 100 км от границата,

Изнасят изкупеното в Гърция и в Румъния

Товарят на коли, на бусове и като минат границата, продават. Третият начин, който ползват незаконните площадки, за да продадат скрапа, е системата незаконна-законна площадка. До една площадка с разрешително има и незаконна. Краденият скрап се купува от незаконната, след това се пласира на законната, която е на същия собственик и така се узаконява. След това нататък всичко върви с редовни документи.

- Поискахте в Наказателния кодекс да има наказания за всеки, който купува скрап без разрешително. То за собственика на площадката ли трябва да е, или за приемчика?

- За този, който изкупува. Физическото лице, което предава скрап, много трудно може да бъде наказано, защото трудно се доказва той дали е краден, или не е. Но този, който купува, ако го няма, физическото лице къде ще предаде? Няма къде освен на законната площадка. Но там ще му искат документи, ще го снимат камери и скрапът може да бъде проследен от органите. Но този, който предава, няма как да го накажем, защото един го краде, а друг го предава обикновено. Представете си, гражданин носи един чугунен радиатор. Ама този радиатор краден ли е, не е ли краден, откъде да знаем.

- На дискусията в “24 часа” през миналата седмица употребихте едно словосъчетание “ромски площадки”. Колко са те?

- Може би половината от незаконните. За тях крадците на метал знаят, че събират и изкупуват. Когато имат какво да продадат, им се обаждат и по тъмно в двора влиза кола, разтоварят, теглят, разплащат се и излиза празна кола. Органите по тъмно не работят, а през деня изкупвачите не работят.

- Защо е толкова интересен за престъпления този бизнес? Колко струва килограм скрап и колко се печели?

- Черните метали са около 400 лв. за тон, или 40 ст. за кг. Медта е 8 лв. на кг, алуминият е по-скъп. Има и друго. Една голяма прослойка в България се занимава само със събирането на метални отпадъци. По наши данни около 160  000 души с това се препитават. Те нямат друг поминък, освен да събират метали, пластмаса, стъкло и хартия. И тези хора връщат много малко количества, но редовно всеки ден. Всеки ги е виждал, те дърпат едни колички, намерат нещо и го карат. С 30% спадна обемът на изкупуваните миналата година отпадъци, защото падна броят на площадките и този събирач, който е в центъра на София, като намери желязо, няма къде да го кара вече. На него най-близката му площадка вече е на “Военна рампа” или “Красно село”. Той през деня може да направи един курс дотам, а преди е правил 3-4. И сега вече не му е изгодно да предава метали, защото площадките за пластмаса и хартия останаха в центъра. Заради това на нас толкова ни спадна обемът на отпадъците, защото при нас над 50% са от физически лица. Нямаме работеща икономика, която да генерира скрап.

- Предлагате да се вземе разликата от тези 2300 площадки, които са били преди и 900-те законни, които са останали. Всичките над 1000 площадки ли са минали в сивия сектор и изкупуват краден скрап?

- Половината от тях със сигурност, защото ги знаем. Те се хванаха да работят легално пластмаса и хартия и

под пластмасата и хартията крият желязото

Затрупват го с хартия и не можеш да го намериш.

- Какво показва практиката ви? Като подадете сигнал за незаконна площадка до МОСВ и МВР, след колко време тези институции се задействат и предприемат някакви действия?

-От един до три месеца получаваме отговор от тях. Но какво наблюдаваме. Ние, преди да пуснем сигнал, че някой работи незаконно, отиваме и предаваме там скрап, за да сме сигурни. Пращаме наш агент, който предава скрап, вижда се, че те не му искат документ, и чак тогава подаваме сигнала. В повечето случаи, като идат проверяващите, се оказва, че площадката не работи. Тоест тя е предупредена, но не е от нас...

- Имате ли случаи, в които идва физическо лице с релса примерно или кабел на законна площадка, снимат го камерите, вие подавате сигнал и какво се случва след това?

- Такива сигнали отдавна не подаваме. Казваме му, че това не можем да го вземем, и го връщаме. Преди няколко години в “Младост” се връщаха много табла за асансьори, там имаше една моя площадка. И когато дойдоха крадците с алуминиевите табла, ги заключихме за радиатора, викнахме полицията, арестуваха ги и оттогава спряха тези кражби. Но не зная колко такива случаи има. В крайна сметка хората с това си изкарват хляба, купуват отпадъци и ако започнат всеки доставчик да го предават на полицията, ще останат без доставчици.

- Една нелегална площадка може ли да влезе да си продаде скрапа в “Стомана индъстри” например?

- Категорично не, трябва да пусне фактура. Заради това се прави тази схема на връзване на нелегалната с легалната площадка. Така се изсветлява скрапът с фалшиви документи и вече се пуска редовна фактура.

- Кризата в последните години как се отрази на бизнеса със скрап?

- Много фирми закъсаха сериозно. Защото чакаха да се вдига цената, седяха на купчините със скрап, а цената падаше и много фирми загубиха много.

- А какво става със старите автомобили?

- Този бизнес върви много добре. Около 340  000 стари автомобили ще бъдат рециклирани тази година. Но това е един отделен сектор от бизнеса, в който ние играем ролята на чистача. Защото има организации, които събират такси от фирмите, които пускат на пазара нови автомобили, електроника, масла, гуми, батерии, акумулатори, опаковки. И имат задължението да изкупуват отпадъците, стари коли например. Те събраните пари ги дават на нас и ние вършим всичко това. При автомобилите почти всичко се събира и се рециклира. 93% от автомобила се оползотворява, стигнахме много високо ниво. С електрониката обаче има още много да се направи. Гражданите още хвърлят старите електроуреди на боклука. Цените на екотаксите в България са много ниски. Ако едно предприятие трябва да плати лев на килограм екотакса за една печка, то плаща 30 ст. И тези стотинки не стигат да се развие система за събиране на електроника. Добре сме с гумите, много добре сме с батерийките, над 800 тона годишно се събират батерии. Акумулаторите се събират 100%. Маслата се събират 70%, но останалите, за съжаление, се горят нелегално в сервизите и хотелите. Зимата се отопляват с горели масла, които са напълно канцерогенни. Ако наблизо има комин, който бълва изгорели масла, човек до 3 г.се разболява от рак. Нашата фирма зимата събира 20 тона изгорели масла, а лятно време 40 тона. Това е голям казус, който трябва да се реши.

- Как ще коментирате казуса с грифоните от паметника на Левски и постъпката на един бизнесмен да ги изкупува, за да ги върне?

- И аз бих го направил. Иначе ще отидат в незаконните леярни. А незаконна леярна се събира в една стая.

- Как заложните къщи работят със скрап, споменахте, че и те изкупуват?

- Ами светнаха се, че в този бизнес има хляб. И започнаха да го вземат като залог. Отива крадецът и заложната къща, която не е задължена по закона за отпадъците, го оценява, дори по-ниско, отколкото един легален търговец на скрап. Ако това парче желязо струва 40 ст. на килограм, той го оценява на 30 ст. Взема го за залог и дава парите на този, който го носи. Няма никакви документи или дори да има, това е една разписка, която след изтичане на залога се къса. И след време заложната къща предава този материал на всяка законна площадка. Вече е узаконен и препран. Ако ги проверят полицаите веднага ще ги хванат, но за тях няма проверки.

- Предлагате облекчен режим за площадките за скрап, това как ще помогне срещу кражбите?

- Ще намали броя на незаконните площадки. Като ги няма тях, ще паднат и кражбите. Трябва първо с добро да изкараме бизнеса на светло, а след това тези, които останат незаконни, да ги пращаме в затвора. Огромен ефект ще има например намаляването на банковата гаранция до 5000 лв. на площадка, да се намали наказанието, което сега е 100 000 лв. и да се намалят случаите, в които се взема разрешението на площадката. Сега при суперрестриктивния режим има кражби, значи не работи.

- Стана ясно че се краде скрап и от вагоните? Какви са загубите от това и как си решавате този проблем?

- Решихме го със собствена охрана. Преди това средно 6% от всеки това по БДЖ изчезваха, т.е, ако пратя 100 тона скрап, пристигаха 94 тона. Ние обаче сложихме наша охрана на трасетата и кражбите намаляха на 3%, т.е. наполовина. Има крадци, които крадат от влаковете и с багери.

- Как действа охраната ви?

- Знаят кога минава влакът със скрап, отиват с джипове по трасето, гледат лошо и циганите не смеят да крадат.

 

 

Хроничното безсилие на държавата
03.02.2014

Източник: ДОЙЧЕ ВЕЛЕ


 

Кражбата на метали е скъпоструващ и опасен за обществото проблем, залял в последните години цяла Европа. В България обаче борбата с него е красноречив пример за безсилието на държавата. Защо? Анализ на Ясен Бояджиев.

В България отдавна никой не се впечатлява от новините за кражби на метали – те са всекидневие. Дори и обръгналата българска публика обаче бе втрещена през януари, когато цяла влакова композиция излезе в полето заради откраднатите на 170 метра от оживен железен път скрепителни елементи на релсите. Голям късмет е, че двамата машинисти оцеляха. Още по-голям – че малко по-рано превозваният природен газ е бил разтоварен и 18-те цистерни в композицията са били празни. И че вместо нея не е минал някой пътнически влак.

Случаят показа: първо, до какво дъно е стигнала социалната и интелектуалната деградация на въвлечените в тези кражби. Второ, изключително високата степен на организираност на този бизнес. И трето – пълната безрезултатност на "мерките", взети от държавата с голям шум през последните години.

Европейски проблем 

Кражбите на метали далеч не са само български проблем. През последните години от него бяха силно поразени и най-развитите страни в ЕС. Запомниха се новини като тази за кражбата на цял 10-тонен мост в Чехия, кражбата на кабели, спряла за часове движението на високоскоростните влакове "Талис" между Франция и Бенелюкс, блокирането на жп движението в Белгия заради откраднати кабели между Монс и Брюксел. Железниците в тези две страни, както и във Великобритания, Холандия, Германия обявиха в предишни години загуби за десетки милиони евро. Явлението придоби епидемичен характер в сринатата от рецесията Гърция, където през 2012 година полицията всеки ден е арестувала средно по четирима крадци на метали, след като преди кризата случаите били толкова редки, че дори не била водена статистика.

Кражбите на метали не са само български проблем

Европейският отговор

В редица европейски страни бяха направени решителни стъпки срещу този вид престъпност – масирани полицейски акции, подсилени с високотехнологично оборудване като хеликоптери и топлинни камери, стотици арестувани и бързо осъдени, завишаване строгостта на наказанията. Емблематични са два примера от Гърция, свързани с български граждани, осъдени през миналата година - единият получи в Солун 12 години затвор за откраднати 30 метра железопътен кабел, другият за подобно провинение бе осъден в град Ламия на 11 години затвор.

Засегнатите от кражбите европейски компании инвестираха в повече сигурност. Пример дадоха германските железници, които маркираха цялата си инфраструктура със специална синтетична ДНК, позволяваща много лесно проследяване на откраднатите материали. Последваха поредица строги присъди, включително за търговци на метали, със забележим превантивен ефект.

Все повече страни въвеждат задължителното безкасово разплащане при сделки с метали. От две-три години се мисли и работи за въвеждане на общоевропейски мерки и стандарти за борба с този вид престъпност, доколкото част от нея е високоорганизирана на международно ниво. Откраднати в Германия метали например се изнасят и претопяват в Източна Европа, вероятно и в България. България е сред предпочитаните и удобни дестинации за нелегалните прекупвачи в Гърция, които се опитват да заобиколят засилените местни проверки.

Напълно безнаказано

И това не е случайно. България е едно от най-слабите звена в тази международна верига. Не само защото е сред най-активните "износители" на работна ръка и "експертиза" на престъпния пазар в Западна Европа. Преди всичко защото в страната условията за процъфтяване на този бизнес продължават да бъдат все така благоприятни.

Част от тези условия са наистина "обективни" и трудно преодолими. Кражбите на метали например са средство за прехрана на вероятно стотици и хиляди семейства, изпаднали в недоимък, заради който са готови на всичко. Държавата освен това очевидно няма средства за хеликоптери, за да охранява инфраструктурата и да преследва крадците.

Има обаче много други, съвсем достъпни неща, които тя би могла да направи. Да гарантира например ефективни и неотменими наказания. Огромната част от крадците на метали обаче остават неразкрити, а огромната част от останалите – ненаказани. Официална статистика в това отношение липсва. По ориентировъчни данни на засегнатите от кражбите страни, едва 30-ина случая годишно стигат до съд. Присъдите най-често са условни, а ефективните се броят на пръстите на едната ръка и са съвсем символични. В редките случаи, когато крадците са хванати, обикновено даже не се стига до обвинения, тъй като стойността на откраднатото се оценява по цени за скрап и престъплението се оказва "маловажно".

Засегнатите европейски компании инвестираха в повече сигурност. Какви мерки предприе България?

Що се отнася до работещите "на черно" търговци, които си позволяват да изкупуват откраднатите метали, то те въобще не са застрашени от затвор. На тях най-много да им бъде наложена глоба от 400 до 1400 лева, обясняват от обединяващата голяма част от "светлия" бизнес с метални отпадъци Българска асоциация по рециклиране (БАР). Този бизнес е особено заинтересован от промяна в това отношение, защото страда от нелоялната конкуренция на работещите незаконно, а и е сред най-силно засегнатите от кражбите - годишно губи 30 милиона лева от бандитските набези срещу влаковете, превозващи изкупения скрап към металургичните предприятия.

Предложенията на асоциацията за отежняване на наказанията за крадците и за въвеждане на затвор за изкупвачите-нарушители остават обаче с години без отговор.

За да обобщим: България е страната в ЕС с най-меко отношение към този вид престъпления. На практика те се радват на почти пълна безнаказаност.

Как се стимулира сивият сектор

От друга страна, България от около година и половина има най-рестриктивния в ЕС закон за управление на отпадъците. Идеята на закона в частта му за металите беше чрез екологично законодателство да се пресече една криминална дейност. За легално работещите фирми този ефект вероятно е постигнат - чрез много строги изисквания за отчетност и доказване на произхода на приеманите метали, 24-часово видеонаблюдение, драстични санкции за нарушения – от 30 000 до 100 000 лева глоба и практическо изхвърляне от бизнеса.

В крайна сметка обаче, обясняват от БАР, ефектът от закона е точно обратен на желания, тъй като той директно стимулира разрастването на "сивия" и "черния" сектор. Въведените със закона огромни и в голяма степен безсмислени финансови, административни и екологични изисквания, които са абсолютно непосилни за голяма част от малките и средните фирми, са накарали стотици участници в пазара да се откажат. Най-показателна е въведената огромна банкова гаранция, несъществуваща никъде в ЕС при този вид дейност.

Заради всичко това броят на легалните площадки за събиране на метални отпадъци в страната е намалял от около 2300 на под 900. Голяма част от останалите обаче продължават да работят под маската на автоморги и пунктове за хартия и пластмаса или напълно нелегално. Именно този сив сектор е огромната потенциална база за напълно безнаказана "реализация" на крадените метали. След него по веригата пък са действащите в страната поне 70 нелегални леярни, където се осъществява, така да се каже, "изпиране" на откраднатото.

Местонахождението на тези площадки и леярни обикновено е публична тайна. Малкото на брой проверки на МВР обаче по правило не дават резултат. Докато се стигне до тях, най-често вратите вече са затворени и площадките са празни.

Всичко това превръща кражбата на метали в символ на състоянието на българската държава, на хроничното ѝ безсилие да намери трайно решение на хроничните си проблеми

Зареждане...
За реклама Еcology and Infrastructure Pol-PRIMETT II Да изчистим България заедно ‘Save the Planet’ (Управление на отпадъци и рециклиране)