Полезна информация
НОВИНИ
Китай уведомява СТО за забрана на вноса на метали, пластмаса, хартия и други отпадъци
18.09.2017

Китай е уведомил Световната търговска организация за намерението си да ограничи вноса на опасни отпадъци, мярка, която е в съответствие с принципите на СТО, както и с принципите на Базелската конвенция. Комисията счита, че мярката е в съответствие с принципа, гарантиращ третирането на отпадъците по екологосъобразен начин. Някои компании, изнасящи рециклируеми отпадъци в Китай, изразиха опасения относно ограниченото време, което ще бъде на разположение за прилагането на тази мярка, а някои заинтересовани страни предупредиха за въздействието върху европейския пазар относно потенциалното складиране на хиляди тона отпадъци от хартия и пластмаси, тъй като изглежда трудно ще бъдат въведени новите мерки навреме (края на 2017 г.). Заинтересованите страни се нуждаят от време, за да намерят алтернативни пазари и да се приспособят към новата ситуация, а Комисията (ГД "Търговия") се нуждае от време, за да отрази промените в Регламент (ЕО) № 1418/2007.
Предистория
Китай извести СТО през юли (G / TBT / N / CHN / 1211) за забраната за внос на 24 вида отпадъци, включително пластмаса, определена хартия, метали, текстил и т.н. Китайското министерство на околната среда оправдава този избор за да защити екологичните интереси на Китай, както и здравето на неговите граждани. В уведомлението се казва, че "вносът на твърди отпадъци, които причиняват сериозни екологични щети и предизвикват сериозно безпокойство, ще бъде напълно забранен до края на 2017 г." и "вносът на твърди отпадъци, които могат да бъдат заменени от вътрешни ресурси, постепенно ще бъде прекратен от края на 2019 г. ". Краткосрочният график установява 31 декември 2017 г. като последната дата на влизане в сила. На износителите се предлага да доставят стоките си предварително и да избягват разтоварването в Китай през втората половина на декември в случай на забавяне на превоза или формалностите по преработката. Сред отпадъците, които ще бъдат забранени, са: • Пластмаса: пластмасови отпадъци от съществуващи източници са сериозен проблем. В краткосрочен план политиката няма да засегне вноса на пластмасови отпадъци от промишлени източници • Хартия: несортирана отпадъчна хартия, тапет, хартия с покритие ще бъде забранена. По-ясно обяснение може да бъде получено от Министерството на околната среда, което все още работи по детайлното определение. По отношение на екологичните стандарти: Понастоящем, евродепутатите преразглежда стандартите за екологичен контрол на твърдите отпадъци, което е от жизненоважно значение за прилагането на ревизираната забрана: забраната на отпадъците е свързана със спазването или неспазването на стандартите. Преразглеждането на стандартите се очаква по категории в различните сектори; за смесените изделия в твърдите отпадъци стандартите също ще бъдат преразгледани.
 
   

Устройствата на Apple и Samsung с най-малко възможност за поправка

 

Своеобразен наръчник-ориентир, който може да помогне на потребителите да си купуват „най-зелената електроника са се заели да създадат Greenpeace и iFixit. Това е рейтингова система, която класира марките и продуктите в зависимост от възможността устройствата да бъдат поправени, вместо да бъдат изхвърлени и заменени с нови, допринасяйки за глобалния проблем с електронните отпадъци.

За да подготвят ръководството, Greenpeace и iFixit са разгледали 40 от най-продаваните смартфони, таблети и лаптопи, пуснати на пазара между 2015 и 2017 г., като са обхванати 17 различни технологични марки. Класацията се основава на резултатите на iFixit за всяко устройство, които стъпват на показатели като това колко лесно е да разглоби устройството и да се поправи счупената част в него.

По отношение способността на продуктите им да подлежат на поправка, лидери като Apple, Samsung и Microsoft трябва да извървят дълъг път. И при трите марки са налице твърде малко възможности за замяна на счупените части. Техните продукти се проектират по начини, затрудняващи поправянето от страна на самите потребители, което скъсява живота на тези устройства и добавя своя дял към нарастващите планини от електронни отпадъци.

От всички оценявани модели са идентифицирани няколко, които са най-добри в своя клас и които показват, че е възможно проектирането на продуктите така, че да могат да се поправят лесно. Най-високата е оценката за Fairphone. Едноименната организация неотдавна създаде „етичен“ смартфон: безконфликтен, произведен на база справедливи заплати за работниците, със заменяеми части и лесен за рециклиране в края на живота на телефона. Други марки с добри резултати са Dell, HP и LG.

„Направата на електрониката коства огромно количество енергия, човешки усилия и природни ресурси“, е мнението на изпълнителният директор на iFixit Кайл Виенс. „И все пак, производителите произвеждат милиарди утройства тях всяка година – а потребителите ги използват за кратко, преди да ги изхвърлят. Електронните отпадъци са един от най-бързо растящите „потоци“ от отпадъци в света. Ние трябва да можем да направим електрониката по-устойчива.“

Много от опаковките са твърде сложни за рециклиране
31.07.2017

Наскоро Британската асоциация за рециклиране призова производителите да преосмислят дизайна на опаковките на продуктите си. Оказва се, че поради сложността на изработката им, бутилките и цилиндрични кутии от чипс са някои от най-трудните за рециклиране опаковки.  Много от бутилките за напитки също са трудни за рециклиране, тъй като имат етикети, изработени от специфичен вид пластмаса. Други видове опаковки, не по-малко трудни за рециклиране са бутилките за почистващи спрейове, в чиято изработка са включени различни по вид пластмаси, както и тарелките за храна за подгряване в микровълнова печка, които са проблематични, защото черната пластмаса не е подходяща за рециклиране. Цилиндричните ктуии от чипс например представляват сериозно предизвикателство за рециклиране поради разнообразието от материали, използвани за направата им. В опаковката са включени метални елементи, пластмасови компоненти и фолио. На другия край на скалата са опаковките, които се изработват от един и същ вид пластмаса и са лесни за рециклиране – например някои видове бутилки за безалкохолни напитки. На база изводите от направения анализ, Британската асоциация за рециклиране отправи призив към всички производители да се фокусират повече върху последствията от дизайна на продуктите си и да подобрят и преосмислят начина на производство на опаковките. В отговор на призива на асоциацията, редица компании изразиха силно възмущение. Някои отговориха с публични изявления, че опаковките им са необходими за гарантиране на качеството на продуктите. Разнообразните материали и структурата им са важни за предпазването на храните от замърсявания от околната среда и запазването на свежия им вид.  

 Източник: greentech.bg  

 

Пластмасите в нашето ежедневие – доколко са опасни за здравето ни
15.07.2017

 

В забързаното ни ежедневие, съзнателно или не, използваме най-различни видове пластмаси – от бутилките за вода и четките за зъби до пликовете и торбичките за покупки, домакински съдове и мн. други.

Повечето пластмасови изделия, които използваме, са обозначени с цифра от 1 до 7, която е разположена в триъгълник, символизиращ рециклиране, служещ за ориентир каква точно е използваната пластмаса и по какъв начин да се рециклира след нейната употреба.
По-надолу са изброени най-масовите видове пластмаси, които използваме в нашето ежедневие, с основните им
характеристики:
1 polyethylene terephthalate (PET или PETE) този вид пластмаси се използват за производство на бутилки за минерална вода, газирани и безалкохолни напитки, сиропи за кашлица, опаковки на бисквити, полиестерни влакна.

2 high density polyethylene (HDPE) – пластмаси, които също се използват за бутилки, пликове за пазаруване, торбички за фризер, бутилки за прясно мляко, кутии за сладолед и сокове, опаковки на почистващи препарати, кошчета за отпадъци, за капачки на минерална вода и др.

3 polyvinyl chloride (V или PVC) – този вид пластмаси се използват за производството на бутилки за съхранение на нехранителни продукти, опаковки за козметични продукти, блистери, изолация на електрически уреди, тръбопроводи, канализация, огради, дограма, подови настилки.

4 low density polyethylene (PELD или LDPE) представлява полиетилен с ниска плътност и се използва за торбички за еднократна употреба, различни видове контейнери, диспенсъри за течни сапуни, опаковки на шампоани, миещи препарати, домакинско фолио, опаковки на козметични продукти, лабораторно оборудване и др.

5 polypropylene (PP) – пластмаси, използващи се за сламки, чинии за микровълнови фурни, градински пластмаси, чаши, контейнери за храна, домакински съдове, опаковки на солети, бисквити и др. сладкарски и тестени продукти, кофички за кисело мляко и плодови млека.

6 polystyrene (PS) – характерното за този вид пластмаси е, че се използват за производство на чашки за кафе за еднократна употреба, имитации на стъклени чаши, кутии за храна за вкъщи, саксии, играчки, вентилационни тръби, кутийки за CD/DVD, играчки, видео и др.   

Евро-министрите се споразумяха за целите за икономии на енергия след 2021 г.

 

Срещата на европейските министри по въпросите на енергетиката в Люксембург представлява последната възможност на Малтийското председателство да постигне амбициозна позиция на Съвета относно рамката за енергийна ефективност до 2030 г.

След продължителни дискусии, министрите на ЕС постигнаха компромисно споразумение относно целите за енергоспестяване след 2021 г., преодолявайки първото препятствие пред прилагането на Парижкото споразумение за намаляване на въглеродните емисии и ограничаване на негативните последици от глобалното затопляне.

Европейската комисия беше предложила обвързваща обща цел за енергийна ефективност от 30% и годишна цел за икономии в размер на 1,5% до 2030 г.

Водени от Франция и Германия, много държави-членки, сред които Португалия, Швеция, Италия, Люксембург и Ирландия, показаха подкрепата си за по-строги правила и цели, докато Великобритания, подкрепена от Малта, Полша и др., поиска въвеждането на по-голяма гъвкавост и по-малко обвързващи цели.

Освен очакваните ползи за околната среда, според оценката на ЕК, целта от 30 % също така ще създаде 400 000 нови работни места, ще увеличи европейската икономическа продукция и ще намали зависимостта на континента от вноса на газ с 12 %.

Такава цел може да бъде постигната чрез подобряване на енергийна ефективност и потреблението на енергия в сградите, налагането на по-ефективни потребителски стоки и въвеждане на модерни електромери.

До края на годината трите европейски институции - Съветът, Парламентът и Комисията - ще започнат преговорите, за да постигнат окончателно споразумение.

 

Зареждане...
За реклама Еcology and Infrastructure Pol-PRIMETT II Да изчистим България заедно ‘Save the Planet’ (Управление на отпадъци и рециклиране) Място за реклама в сайта на БАР Място за реклама в сайта на БАР Място за реклама в сайта на БАР