Полезна информация
МЕДИИТЕ ЗА НАС
Рециклиращи фирми и инфраструктурни предприятия предлагат десет години затвор за кражба на цветни метали, пет – за незаконно приемане
16.02.2015

 

 

 

Крадците на черни и цветни метали да може да бъдат осъждани на от 1 до 10 години затвор, а лица, които незаконно ги купуват и преработват, да получават от 1 до 5 години затвори. Това предложение за промяна в Наказателния кодекс, което веднъж вече бе отправено през 2014 г. пред предишното Народно събрание, ще бъде отново инициирано от експертна работна група, съставена от представители на Българската асоциация по рециклиране (БАР), МВР, Национална полиция, екоминистерството, Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ), както и предприятията НЕК, БТК и Националрната компания "Железопътна инфраструктура, чиято инфраструктура най-често е обект на кражби.

Според тях поправките се налагат, защото след прилагането на промените в Закона за управлението на отпадъците през 2012 г. броят на площадките за скрап в страната е намалял с близо 65%, а незаконните обекти с такава дейност растат и вече надхвърлят 500 броя. Те работят незаконно по три начина - като автоморга, чрез разрешение само за пластмаса и хартия (където не се изисква банкова гаранция) или без никакво разрешение - абсолютно нелегално, обясняват от БАР.

Затова отново в Министерството на провасъдието се внася за обсъждане предложението за наказание от 1 до 5 години за незаконното приемане или съхраняване на отпадъци от черни и цветни метали, без да се притежава необходимото разрешение за тази дейност по закон. Другото искане е да се предвиди затвор от 1 до 10 години за крадците на кабели, електропроводници, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи на електрически уредби на електропреносната или електроразпределителната мрежа, елементи или части от подвижния железопътен състав, железния път или пристанищни съоръжения, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи или части от пътната инфраструктура като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или от воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници на културата, металосъдържащи културни ценности или части или елементи от тях. Мотива за толково строгото наказание е, че тези кражби засягат в много голяма степен обществения интерес, тъй като може да доведе до опасност за живота и здравето на хората, до причиняване на имуществени и неимуществени вреди на голям кръг от лица.

Предлаганите от Асоциацията промени са наложителни и поради абсурдното съдържание на Наказателния кодекс – в момента се наказват тези, които "извършват търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали без лиценз“, а такива вече не съществуват в правния мир. Лицензите от 2 години са заменени от разрешения, издавани от Районите инспекции по околна среда, докато лицензите се издаваха от Министерството на икономиката. Абсурдът се състои в това, че повече от 2 години никой не може да бъде наказан по силата на Наказателния кодекс заради нежелание на държавната администрация да промени този остарял текст, посочват от БАР

Според организацията , ако се приемат нейните предложения, кражбите на метали и металосъдържащи вещи ще намалеят с около 50%.

 

 

Източник: Mediapool

http://www.mediapool.bg/deset-godini-zatvor-za-krazhba-na-tsvetni-metali-pet-za-nezakonno-priemane-news230654.html

Забрана за предаване на скрап
05.07.2014

Нова разпоредба предизвика недоволството на рециклиращата индустрия, която обяви готовност за протести. От 13 юли гражданите вече няма да могат да предават черни и цветни метали в пунктовете за вторични суровини. Според промените в Закона за управление на отпадъците физическите лица ще имат право да предават металните си отпадъци единствено на специални общински площадки, без да получават заплащане за това.

Около половин милион са българите, които се прехранват, като предават метали за скрап. Един от тях е 70-годишният Венцислав Игов, който научи от екипа ни, че след 13 юли този допълнителен доход ще му бъде отнет.

Венцислав Игов: “Колкото и да имаш основен доход – като платиш ток, вода и други раходи – край. Как ще се прехранва народът тогава? Който е с малки пенсии, който е без пенсии? Ако го забранят ще почнеме да крадеме. Това принуждават народа.”

Промените ще се отразят негативно и на рециклиращата индустрия в страната.

Моника Иванова, Българска асоциация по рециклиране: “Нашите обороти ще намалеят между 40-50%.”

Явор Божанков, заместник-председател на Асоциация на рециклиращата индустрия: “Което означава или рязко намаляване на персонала, или в най-лошия случай – фалити.”

Иво Георгиев, председател на Асоциация на рециклиращата индустрия: “Над 50% от бизнеса, според нас, ще фалира. Защото отпадъкът, който пристига на нашите площадки, е около 50% от физически лица от бита.”

Явор Божанков, заместник-председател на Асоциация на рециклиращата индустрия: “Това означава и намален поток отпадъци към преработващата промишленост, и негативен резултат за икономиката на държавата.”

До момента в страната няма нито една изградена общинска площадка, където гражданите безвъзмездно да предават металните си отпадъци.

Моника Иванова, Българска асоциация по рециклиране: “Този скрап, който е техен битов отпадък, той има някаква стойност. И да накараш физическо лице да го подари – не стига, че няма къде, но и да го подари. Това означава, че той трябва да направи транспортни разходи, за да го закара до някоя общинска площадка и в повечето случаи това ще е за негова сметка.”

Явор Божанков, заместник-председател на Асоциация на рециклиращата индустрия: “Нашето притеснение е, че някои големи субекти на пазара са се насочили в тази посока и целят да взимат отпадъците на гражданите безплатно, да го продават и така да реализират огромни печалби на гърба на обикновените хора.”

Според фирмите от бранша промените ще предизвикат бум в развитието на сивия сектор. Затова бизнесът настоява за диалог с институциите преди новите разпоредби да влязат в сила. Ако това не се случи, от рециклиращата индустрия ще организират национален протест в средата на месеца.

 

Източник: БНТ 2 > http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-sofiya/zabrana-za-predavane-na-skrap

 

 

Екип на Нова ТВ откри саркофага на Георги Димитров. Една история за боклуци или по-точно за пътя на българската история към боклука
05.04.2014

Екип на Нова телевизия откри саркофага на „вожда и учителя” на социалистическия строй Георги Димитров в пункт за скрап. След събарянето на мавзолея държавата е решила, че всичко свързано с него е боклук и го е продала като такъв. 

 

 На 2 юли 1949-та година вождът на социалистическия строй умира в Русия. Сталин разпорежда тялото му да бъде балсамирано. Само за 138 часа в България е построен Мавзолеят, а от Русия е изпратен саркофагът – всичко извършено с нечувани технологии за онова време. Седмица по-късно социалисти от цяла България полагат основите на култа към личността и мумията на Георги Димитров.  

Точно 50 години по-късно новата власт събаря тези основи. Взривяват Мавзолея и заличават всички следи от съществуването му:

Къде отидоха мозайките на Дечко Узунов, къде отиде врачанският камък, в чий двор са те сега”, запита директорът на Националната художествена галерия – Бисера Йосифова.

 Отговор намерихме само на въпроса къде е саркофагът на Георги Димитров. Оказа се, че преди 15 години държавата го е продала на търг – като отпадъчен метален боклук. Трябвало да бъде претопен, но двама бизнесмени решили, че той има по-висока стойност от цената на 500 килограма неръждавейка.

„В мазето на Нов български университет наша търговска директорка го разпознала и се разплакала. Собствениците ни решиха да го запазят”, обясни Моника Иванова – изпълнителен директор на „Норд”.

Така фирмата за черни и цветни метали плаща за всички части от стария метален саркофаг, плаща и за бронираните му стъкла. Прибира го. И го пази, вече 15 години.

„Не са много саркофазите в света, нито пък мумиите, не мисля, че държавата е взела правилно решение и не го е запазила за поколенията”, коментира Моника Иванова.

Докато спомените на по-възрастните от времето на Мавзолея още са живи, младите само са чували за него и нямат представа дори как е изглеждал.

Стойността му като желязо е 1500 лева, но никой не може да каже каква е историческата му стойност.

По думите на директора на Националната художествена галерия, „историята ни е дадена на скрап”. Бисера Йосифова е възхитена от това, че в един пункт за скрап имат повече историческа мисъл, отколкото държавниците ни. 

 „Това е знак, че положението в България не е безнадеждно”, допълни тя.

 А саркофагът е интересен и от друга гледна точка. Той е изработен с нечувани за онова време технологии. Бронирани стъкла и специална климатична инсталация, която е следяла температурата в саркофага да е точно 17 градуса. 

 

 Изводът - вторият изработен саркофаг в света за комунистическия лидер Гоерги Димитров се оказал просто метален боклук за новата власт и затова бил изхвърлен на сметището, където обаче имало кой да оцени историческата му стойност. Все още обаче не се знае дали се е намерил някой, който е оценил историческата стойност на други части от Мавзолея и дали и те няма да изплуват - от някое сметище. 

 

Повече по темата гледайте във видеото.

 www.novanews.bg/news/view/2014/04/05/72285/%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%bf-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d1%82%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d0%b8-%d1%81%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be%d1%84%d0%b0%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2/   

Пластмасата измести желязото при боклука
24.03.2014

Пластмасата се е превърнала в новия хит сред събирачите на отпадъци и измества желязото, показа проверка на в. “24 часа” в пунктовете за вторични суровини.
От 15 до 55 ст. е изкупната цена на килограм пластмасови бутилки в пунктовете. Цената зависи от това дали са прозрачни, или цветни. Първите вървят по-скъпо, а цветните са от 15 до 33 ст.

“През есента заради увеличението на петрола килограм бе и над 55 ст.,  но през последните седмици, откакто се заговори, че в пластмасите имало опасни химикали, пак падна на 50 ст.”. Това разказа собственик на пункт за изкупуване на вторични суровини в столичния кв. “Горубляне”. 

Гаражът, който е превърнат в пункт, е препълнен със сортирани по видове отпадъци - стъклени буркани, хартия и картон. Пластмасовите отпадъци също са разделени според вида материал, от който е изработена опаковката. Например т.нар. битова пластмаса е отделно от бутилките и е на по-високи цени. Към нея спадат столове, маси, легени, кофи, каси.

На друга по-голяма площадка в промишлена зона, но пак в краен софийски квартал, бутилките вървят по 30 ст., битовата пластмаса се взема на 50 ст./кг. На такива места отделно се струпва и PVC дограма,  и автопластмаси, също произведени от различен вид суровина.

Основните събирачи са циганите с каруци и колички, приспособени на големи кошове, които обикалят из кварталите. Те събират боклука около и от контейнерите и го предават в пунктовете или на по-големите площадки. Има някои по-чевръсти, с по-печеливши схеми, които обикалят кофите отрано, а и събират по-сериозни количества например от отпадъка на големи магазини.

Но според служител на един от пунктовете този труд не е лек и не носи бърза печалба. 150-200 кг се събирали за около 20 дни. Това означава, че в най-добрия случай за това количество и най-скъпата пластмаса от 50 ст./кг за 3 седмици се изкарват 100 лева. Ако напълниш един чувал с размери метър на метър, в който се събират 10 кг бутилки по 15 ст, вземаш 1,50 лв. А и в този пункт например на таблото е записано, че се удържа 10% данък на касата при плащането на боклука,  което автоматично намалява дохода.

Печалбата от пластмасов отпадък обаче не е привилегия само на циганите и клошарите. Много българи без работа също намират препитание в това. Домакинствата също все по-често връщали ненужните бутилки, бидони, буркани или хартии в квартални пунктове - някои срещу пари, други - защото вече ги събират разделно у дома.

Доста съседи минават оттук с колата на път за работа и ми оставят чувалите с бутилки, без дори да искат пари, разказа изкупвачът от гаража. Напоследък дори каруците намаляли, но пък софиянци си разчиствали вехториите - предимно в събота и неделя носят материалите, които могат да се рециклират и използват повторно. От тук собственикът сортира боклука и го кара в по-голяма база  в района на Гара Искър.

На големите площадки се мие, нарязва и подготвя за рециклиране. Някои опаковат намачканите, но цели бутилки на бали, други имат машини за раздробяване. Всъщност колкото по-чист и максимално обработен е отпадъкът, толкова по-висока е цената му при предаване към следващия етап - предприятията за рециклиране.

От няколко години насам пластмасата се утвърждава като новото желязо, твърдят изкупвачите. Защото ако доскоро основно се карало старо желязо, напоследък неметалният отпадък ставал все по-ценен. Причините са основно в цените на суровината, но има и субективни - промените в законодателството. Например строгите изисквания и рестрикциите към площадките за скрап, които са в сила от една година. Играчите в бранша влагат много усилия и средства, за да отговарят на тези изисквания, и затова заедно с метала започват да събират и пластмасови отпадъци.

Хората наистина се пренасочиха към хартия и пластмаса, потвърдиха от Българската асоциация по рециклиране (БАР). Причината е действащият нов Закон за управление на отпадъците - най-големите площадки за скрап се преместиха в промишлените райони на градовете и към тях бяха предявени тежки изисквания като банкови гаранции, видеонаблюдение. Заплашват ги и санкции от 30 000 до 100 000 лева.

Според данните на БАР около 150 000 души у  нас се препитават със събиране и предаване на отпадъци.

За други пък било възможност за някой допълнителен лев, който да изкарат от натрупани вкъщи стари вестници, пластмасови опаковки, детски играчки и др.
Ако през 2012 г. е имало 2300 площадки за скрап, сега са около 900. В същото време пунктовете за пластмаса, хартия и стъкло не са на разрешителен режим и те останаха в жилищните зони.

Заради по-малкия брой площадки и пренасочване на събирачите към хартия и пластмаси доставките на скрап намаляват с 30-40%  през втората половина на 2013 г. Площадките и малките пунктове само за хартия, пластмаса и стъкло са около 1000. А на тези за изкупуване на отпадъци от метали делът на пластмаса, хартия и стъкло е около 40%.

Ваденето от кофите обезмисля разделното събиране

Събирането и ваденето от контейнерите за битови отпадъци на пластмасови бутилки, както и на всеки друг материал за рециклиране като хартия, стъкло или метал, компрометира цялата система за разделно събиране в страната. Това казват от “Екобулпак”, една от организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки.

Това обезсмисля и нашата работа и мерките, които държавата и общините вземат, за да се изпълняват националните цели на България според европейските изисквания, категоричен е прокуристът на организацията Георги Славчев.

Смята се, че щом даден отпадък е хвърлен в контейнера, той вече е притежание на организацията и не би следвало да се изземва от нея. Но тъй като не е забранено, едва ли може събирането на пластмасовите бутилки от цигани и клошари да се нарече кражба. Друг сериозен проблем, който трябвало да се регламентира, е, че при ровенето в контейнерите се разпилява боклукът. За това имало и много сигнали до Столичния инспекторат по чистотата.

Има на 100 вида

Пластмасата може да бъде гъвкава или твърда, прозрачна или матова. И да прилича на кожа, дърво или коприна. Има над 10 000 различни вида пластмаса, разказват от “Екопак”. Неин откривател през 1860 г. е Александър Паркис, но масовото  производство започва през последните десетилетия. Днес световното производство на пластмаса е над 80 млн. тона годишно.

Съставките  са главно суров петрол, газ и въглища. Пластмасите са полимери (дълги вериги от молекули), които се правят в големи съдове с катализатори при специална температура и налягане. Полимерите се оформят като гумени пелети или на прах, които се загряват до омекване и после се отливат в желаната форма.

Леенето се прави чрез инжектиране (за чаши, играчки и водопроводни фитинги), чрез екструзия (за листове, тръби и туби) или чрез издухване (за бутилки и бидони). След изстиването пластмасата запазва формата, в която е излята. Пластмасите са доста енергийно ефективни. Изисква се 20-40% по-малко енергия да произведеш пластмасови пазарски чанти, отколкото хартиени.

До 2020 г. над 60% от пластмасовите отпадъци може да се рециклират, показва проучване на Европейската асоциация на рециклаторите на пластмаси. Най-голям дял - 62%, от този вид боклук “се произвежда” от опаковъчния сектор.

 

Източник: в."24 часа"

www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3777765

 

Тонове желязо изчезват от влаковете за секунди
18.03.2014

Щурмоваците в ромските бригади почти винаги са непълнолетни жени и малки деца

Тонове желязо изчезват от влаковете за секунди. Екип на Нова успя да заснеме как банди от по десетина души атакуват товарните композиции и за по-малко от минута успяват да припечелят повече от 500 лева. Влакови обири на живо - в репортажа на Надя Ганчева и оператора Кирил Тасев.


Гарата в Радомир. Схемата е изпитана – преди пристигането на влака съгледвач проверява района, а след като композицията спре, бандите щурмуват.

„Ако екипът се беше забавил, тук щяха да разтоварят два или три тона скрап – За колко време се сваля това количество? – За 10 минути. Изкупната цена е около 40 стотинки на килограм. За 2 тона – 800 лева”, обяснява охранителят Анжело Янев.

Обирите се извършват пред погледите на пътници и на служители в БДЖ, посред бял ден.
„Не може да се намесим. Как ще се намесим? може да стане проблем – чака се полицията и те си взимат мерки и това е”, твърди Илчо Крумов – ръководител движение гара Радомир.

Всъщност бандите за влакови обири се страхуват най-много от частната охрана, която фирмите за скрап наемат, защото само те са на гарите преди влака. Полицията почти винаги идва след като кражбата е извършена.

Краденото желязо обикновено се пласира в малки незаконни пунктове в съседни села и градове.
Щурмоваците в ромските бригади почти винаги са непълнолетни жени и малки деца - бягат бързо, провират се навсякъде и са недосегаеми за закони, защото са  непълнолетни.

„Някои от тях се качват дори в движение и разтоварват части от желязото в движение и после ги събират”, обяснява охранителят Анжело Янев.

За престъплението, което заснехме се води разследване – срещу неизвестен извършител.

 

Повече по темата гледайте във видеото.

www.novanews.bg/news/view/2014/03/18/70774/тонове-желязо-изчезват-от-влаковете-за-секунди/#sthash.7DAt4400.dpuf   

Зареждане...
За реклама Еcology and Infrastructure Pol-PRIMETT II Да изчистим България заедно ‘Save the Planet’ (Управление на отпадъци и рециклиране)