Полезна информация
НОВИНИ
Предизвикателството – рециклиране на литиева батерия
26.04.2018

 

Рециклирането на литиево-йонни батерии представлява важен шанс за Европа да получи свои вторични суровини чрез правилното рециклиране на батериите

  

Съществува заплаха относно наличието на литий, необходим за производството на батерии. Тази заплаха пренасочва вниманието към осигуряване на непрекъснато снабдяване с материали, необходими за зелената революция чрез повторна употреба и рециклиране на батериите. 

 

Литиите се консумират в сектори като строителството, фармацевтиката, керамиката и стъклото, както в от автомобилната промишленост.

Рециклирането на литиеви йони се превърна в основна тема в автомобилната индустрия. Нарастващата популярност на хибридните автомобили поражда търсенето на литий в световен мащаб.

 

В бъдеще рециклирането на литиево-йонни батерии се очаква да бъде един от основните източници на литиево снабдяване. Потенциалните колебания на цените на литиите биха повлияли на общата продажна цена на автомобила.

 

Оттук следва, че рециклирането се очаква да бъде едно от средствата за хеджиране на несигурните и потенциални колебания на цените, възникващи поради геополитически или други бариери.

 

Има редица предизвикателства, които вероятно ще окажат влияние върху предлагането на литий в бъдеще.

 

Производителите търсят начини за преодоляване на зависимостта от литий чрез повторна употреба на литиеви батерии в други приложения (втори живот) и чрез рециклиране на батериите, след като са завършили техния жизнен цикъл.

 

Батериите представляват само около една четвърт от текущото потребление на литий, което се очаква да достигне около 40% до 2020 г.

 

Въпреки това, няма икономически смисъл да се рециклират батериите. Рециклираният литий има до пет пъти по-висока цена от цената на литий, произведен от най-евтиния процес на солена вода. Компаниите за рециклиране не са конкурентоспособни да извличат литий от шлаката, или конкурентни за производителите на оборудване, които да купуват на по-високи цени от компаниите за рециклиране.

 

Въпреки че литият е 100% рециклируем, и рециклираният литий отчита шлаката и понастоящем се използва за немоторни цели, като например строителство, или се продава на откритите пазари. В бъдеще се очаква рециклирането да бъде важен фактор за разглеждане при ефективното предлагане на материали за производство на батерии. 

 

Пазарът за рециклиране на акумулатори се влияе предимно от технологията в предлаганите от тях продукти. Следователно, ключовият диференциращ фактор става цената, която в конкурентна среда намалява рентабилността за фирмите за рециклиране на батерии.

 

Специализираните процеси и специализираните малки инсталации за рециклиране, които са по-близо до производителите на превозни средства, ще бъдат тенденция в бъдеще. Основното предизвикателство, което възпрепятства индустрията, е дългосрочният характер на финансовите инвестиции, изисквани от участниците на пазара за разработване на специализирани услуги за изхвърляне на отпадъци.

 

Увеличаващото се производство и потребление на литиеви батерии води до необходимостта от рециклирането им. Рециклирането им е неизбежно от екологична, икономическа и здравна гледна точка.

Знаете ли как се рециклират - пластмасовите бутилки?
05.04.2018

Знаете ли, че бутилките от вода и пластмасовите кутии се рециклират по различен начин?

 

В заводите за рециклиране събраната пластмаса се разделя, в съответствие със своя идентификационен код, който е отбелязан върху самите тях, до знака за рециклиране.

Два вида са пластмасите, които е икономически изгодно да бъдат рециклирани и това са така наречените - полиетилен терефталат (PET), от които се изработват бутилки за еднократна употреба за минерална вода, кетчуп, мляко, безалкохолни напитки и други, и полиетиелен с висока плътност (HDPE) използва най-вече в промишлеността, но и за пластмасовите кутии, праховете за пане и други. 

Рециклирането на РЕТ бутилките е по-практично от рециклирането на много  изделия от други пластмаси, защото са по-лесни за идентифициране в потока пластмаси. РЕТ бутилките се различават лесно и се отделят от отпадъка поради формата и вида си както при автоматично, така и при ръчно сортиране.

След приемането им в завода за рециклиране, бутилките се разделят по цветове и в зависимост от техния идентификационен код. След като се разделят, пластмасовите отпадъци се пресоват и балират. Тези бали се подават в инсталациите за рециклиране, където се измиват и смилат на малки парченца. След това парченцата пластмаса се изсушават и стопяват. Стопилката преминава през сито, от което се оформят гранули готови за последващо използване за производство на нови пластмасови артикули.

Действуващата промишленост за рецеклиране на РЕТ има три главни сектора: за събиране и разделяне на отпадъка, за производство на чисти мленки от бутилките и за превръщане на мленките в краен продукт.

Рециклирания РЕТ може да се преработи и до влакна.  

Поради това, че може да се рециклира както РЕТ, така и свързаното с него изобилие от промишлен и битов отпадък, той бързо печели дял на пазара като влакна за килими. Смята се, че влакната за килими ползват над 25% от промишления и битов отпадък  от изделия от РЕТ.                              

Има два пътя за рециклиране на РЕТ:  Химическо рециклиране до първоначалните суровини – пречистени терефталова киселина или диметил терефталат и етиленгликол, при което структурата на полимера се разрушава изцяло или до междинни продукти като бис-бета-хидрокси терефталат и механично рециклиране, при което свойствата на изходния полимер се запазват или се изменят.

Химическото рециклиране на РЕТ става икономически ефективно само при работа с рециклиращи инсталации с висока производителност – повече от 50 000 тона/год. Подобни линии могат да се видят само на места, където има много големи производители на полиестер. 

Механичното рециклиране или директното циркулиране на РЕТ в полимерно състояние се прилага в най-различни варианти. Този вид процеси са типични за малки и средни предприятия. Вече може да се постигне стопанска ефективност с капацитет на предприятието от порядъка на 5 000  до 20 000 тона/год. В този случай са използваеми почти всички източници на материал за рециклиране.

„Кръгова икономика – възможности за рециклиране”
28.02.2018

 

„Кръгова икономика – възможности за рециклиране”

За втора поредна година Българската асоциация по рециклиране /БАР/ организира кръгла маса на тема „Кръгова икономика – възможности за рециклиране”. Събитието, което се превърна в традиция за БАР, бе проведено на 16 февруари в гр. София, събирайки отново на едно място представители на Европейската комисия, Европейския парламент, организации и институции на европейско ниво, Народното събрание, Министерство на околната вода и средите и множество фирми от рециклиращия сектор.

 

Основен фокус на кръглата маса бяха възможностите на кръговата икономика, новата регулаторна рамка за рециклиращата индустрия, която ще постави по-високи изисквания за държавите-членки на ЕС, както и подготвяния пакет за кръгова икономика.

 

Интерес предизвикаха темите за отпадъците в кръговата икономика, приоритетите в политиките на ЕС и България, стратегията на ЕС за пластмасите, целяща намаляване на пластмасовите отпадъци чрез рециклиране и повторна употреба.

 

 „Кръговата икономика е приоритет за Европейския съюз и при подготовката на следващия програмен период“, категоричен беше г-н Джордж Кремлис, началник отдел в Главна дирекция „Околна среда“ в Европейската комисия. „Да се въведат подходящи стимули и инструменти на законодателно ниво, със съответното интегриране на политиките“, заяви Председателят на Българската асоциация по рециклиране, г-н Борислав Малинов.

 

По време на кръглата маса, детайлно бяха представени възможностите за финансиране, които дават програми като Хоризонт 2020, с бюджет от над 77 милиарда евро (2014-2020 г.), Лайф на Европейската комисия, Инструментът за малки и средни предприятия в рамките на Европейския съвет за иновации.

 

Бранша също представи добри практики в сферата на управление на отпадъци от строителството, иновативни технологии за сортиране, както и иновации в рециклирането.

   

„Нов път за Европа или екологична катастрофа“
18.03.2018

През месец януари Европейската комисия представи своята визия за бъдещето на пластмасите, като призовава Европа да превърне отпадъците в икономическа възможност. Според новата стратегия всички пластмасови опаковки трябва да подлежат на рециклиране или на многократно използване до 2030 г., като това може да създаде около 200 хил. работни места.

За да се случи това, капацитетът на Европа за сортиране и рециклиране на отпадъци би трябвало да се умножи четири пъти - нещо, което би струвало до 16,6 милиарда евро.

"Ние предимно изнасяме. Това няма никакъв смисъл в икономически или устойчив план. Изхвърляме 95% от стойността на пластмасовите опаковки и само 5% остават в нашата икономика", заяви заместник-председателят на Комисията   Катайнен  при представянето на стратегията.

Комисията обмисля също така данък върху необработените пластмаси, за да направи рециклираните пластмаси по-привлекателни. Ниските цени на петрола означават, че новите пластмаси са много по-евтини за производство от рециклираните.

Освен това през миналата година страните от ЕС постигнаха съгласие да повишат целта за рециклиране на други опаковъчни материали - хартия и картон, метали и стъкло - до 70% до 2030 г.

Доскоро Европа изпращаше милиони тонове – пластмаса, текстил и хартия в Китай. Забраната на Китай за внос на чуждестранни отпадъци в страната, в края на 2017 г., изправи Континента пред голямо и неочаквано предизвикателство с хълмовете трупащи се боклуци от пластмасови и хартиени отпадъци, само осем седмици по-късно. 

Заради китайската забрана някои страни, от ЕС, както и САЩ и Австралия, търсят други места в Азия, които да приемат боклука им. Данни от Службата за международно рециклиране показват, че в периода между последното тримесечие на 2016 г. и това на 2017 г. малайзийският внос на пластмасови отпадъци се е увеличил повече от два пъти. В отговор на това някои азиатски страни ограничиха вноса на отпадъци. Миналия месец Виетнам спря издаването на разрешителни за внос на отпадъци. Малайзийското правителство прие закон, задължаващ вносителите на отпадъци да имат екологични разрешителни. 

Специалистите са категорични, че е необходима дългосрочна стратегия.

Инсинераторите, които са построени да обработват смесени битови отпадъци, към настоящия момент се борят със свръхпредлагане.

Поради, което някои страни се обръщат към по-евтин вариант, а именно: депониране.

Боклукът на ЕС все още може да бъде изпратен на изток, но в Източна Европа, вместо в Източна Азия. 

Преразгледаната директива за депонирането на отпадъци, договорена от институциите на ЕС през декември миналата година, ограничи депонирането на десет процента от всички битови отпадъци до 2035 г., но позволи на европейските страни с високи нива на депониране да бъдат изпълнени допълнителни пет години. България, Естония, Гърция, Кипър, Малта, Румъния и Словакия са погребали повече от половината от своите отпадъци през 2014 г. според Евростат.

"Те биха могли да се превърнат в сметището на Европа", каза Ела Стенглер, директор на Федерацията за отпадъци в енергетиката CEWEP.  "Отпадъците винаги намират най-евтиния начин".

 

„Цените на железния скрап остават на повишени нива“
31.01.2018

 

Последните седмици на 2017 г. доведоха до силно покачване на цените на железния скрап, дължащи се и породени отчасти от доставките, свързани с проблеми с времето и празниците. Цените остават на високи нива, като най-новите данни за cfr цените на доставките от Европа до Турция са между 350-355 щ. д. на тон за скрап със стандартно качество HMS I / II 80/20 и 355-360 щ.д. на тон за шредиран. На фона на здравословното търсене от турските фабрики, 2017 г. завърши със цена до до 370 щ.д. на тон за скрап HMS I / II 80/20 от САЩ и Балтийско море. Въпреки че международната търговска дейност беше в известна степен ограничена през първите седмици на 2018 г., цените на железния скрап отбелязват бавно повишение през новата година, достигайки до средата на януари до 376 щ.д. на тон за скрап HMS I / II 80/20.

Зареждане...
За реклама Еcology and Infrastructure Pol-PRIMETT II Да изчистим България заедно ‘Save the Planet’ (Управление на отпадъци и рециклиране)